Новият начин за определяне на такса смет според реалното количество отпадъци може и да не влезе в сила от началото на 2019 г., както предлага правителството. Депутатите ще обсъждат искането на общините за отсрочка. Това се разбра при приемането на измененията в Закона за местните данъци и такси на първо четене в пленарната зала. Местните власти искат промените да влязат в сила чак от 2020 г. с мотива, че не са готови да определят налога на принципа "замърсителят плаща". "Необходима е сериозна подготовка на общините. В законопроекта е предвидена 1 година. Имаме призив от общините този срок да се удължи", коментира шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя обясни, че между двете четения ще се обсъди искането за поредната отсрочка.
Според предложението на кабинета от 2019 г. ще има три основи за мерене на боклука за всяко домакинство - с торби, които всяко семейство ще си купува, и така ще плаща предварително таксата, със съдове - отново за всяко домакинство, или според това колко хора живеят в даден имот. Използването на данъчна основа ще е забранено, но пък общините ще могат да избират други основи, ако успеят да ги мотивират. Това според омбудсмана Мая Манолова например оставя отворена вратичката пред местните власти да избегнат справедливия начин за определяне на налога.
Общините са категорични, че не е възможно да се подготвят за тази радикална промяна само за една година, въпреки че дебатът за това тече от десетина години. Другият сериозен мотив е, че таксата ще поскъпне драстично. В момента бизнесът поема значителна част от тежестта за чистотата. В столицата например фирмите плащат 70% от приходите от таксата. "Чух, че кметът на Димитровград е изчислил, че в селцата таксата смет ще се вдигне 10 пъти", обяви Дора Янкова (БСП). Тя напомни, че ГЕРБ са обещали да не увеличават данъците. При обсъждането в комисията по бюджет Янкова прогнозира, че ГЕРБ сами ще поискат отлагането на промените, защото през 2019 г. има местни избори. "Убедена съм, че вие ще стигнете до това предложение. 2019 г. са местните избори. Непопулярни мерки се приемат първата година след избори... Това е голяма политика в общините, голямо състезание", коментира Янкова.
Манол Генов от БСП отбеляза, че предлаганите варианти в законопроекта не дават достатъчно светлина, а в оценката за въздействие няма реални данни. Генов попита Менда Стоянова, ако е кмет на Пловдив, как ще преброи хората в кв. "Столипиново", как ще определи размера на таксата и как ще я вземе. "Това е голям пропуск в закона, не може всички да плащаме, а някои да не плащат", коментира Генов.
"Въвеждането на принципа "замърсителят плаща" относно отпадъците се подкрепи от общините, но при условие че законодателно се определят справедливо и ясно начините за пълноценното му прилагане и лицата, които понасят разходите за управление на отпадъците, и се предвиди преходен период за преминаване към новите основи. Настояваме за по-обективна оценка на рисковете и ефектите не само върху бизнеса, но върху българските граждани при евентуалното приемане на така предложените промени. Законът не трябва толкова рестриктивно да детайлизира за коя услуга коя основа да изплащаш, а трябва да се фокусира повече върху това какво се случва като икономисвайки си торбичките, създаваш незаконно сметище", обясни в комисията по бюджет преди дни кметът на Самоков Владимир Георгиев от името на сдружението на общините.
СТОЛИЧНО
"Рязкото въвеждане на закона без преходен период ще доведе до сериозни проблеми на територията на Столичната община. Преди всичко ще се наблюдава нов баланс при разпределянето на финансовата тежест при плащането на такса битови отпадъци. Голямата част - около 70%, ще бъде поета от гражданите. Това на практика означава, че ще имаме много сериозно, подчертавам много сериозно увеличаване на финансовата тежест за населението на Столичната община", обяснява и общинският съветник в София Орлин Иванов (ГЕРБ). Той заявява, че в столицата вариантите с торбите и с броя на живеещите не може да сработи. "Спецификата на Столичната община сочи, че не можем да посочим конкретно точно число на ползвателите поради факта, че голяма част от гражданите на Перник, Пазарджик и други общини пътуват всеки ден до София, работят в София, след което се прибират и са адресно регистрирани на територията на други общини. Освен това смятаме, че въвеждането на подобна основа би довело до "данъчна миграция", казва Иванов.
Крайно време е Властта е да допълни "замърсителят плаща" с "...а общината ще ИЗКУПИ от отделното домакинство ВСИЧКО РЕЦИКЛИРУЕМО, което домакинството ОТДЕЛИ от своите ОТПАДЪЦИ!"
Крайно време е да проумеем, че отпадъци НЕ е равнозначно на смет, или още боклук!
Отпадъци за домакинството са всички неща, станали ненужни за него, тоест отпадат от потреблението му! Сега отпадъците домакинството богаташки изхвърля в сивата голяма кофа, и не вади НИЩО рециклируемо от тях! Няма ИНТЕРЕС да го ОТДЕЛИ, и СОРТИРА в няколко отделни торби! Изхвърля всичко отпаднало в кофата - за циганите, ТИТАНите, АЕСите, ВЪЛКА и разни други тарикати, които го товарят и като СМЕТ депонират окончателно на СМЕТИЩАТА! И затова, според ЕВРОСТАТ, България изхвърля ежегодно като смет на бунищата по 465 кг на глава от населението! Най-много в целия ЕС! България, за разлика от Швеция да речем, не е разбрала че ОТПАДЪЦИ минус РЕЦИКЛИРУЕМИ наща е равно на СМЕТ! Швеция рециклира 99% от отпадъците си - преди известно СЕГА пусна голяма статия за Швеция! Редакцията да вземе да я прати на всеки един от онези в Парламента, дето ще обсъждат отсрочката!
