Стават такива работи - компрометира се икономическият модел, гиберяса общественото устройство, открадне това-онова този-онзи и нещата отидат на изуй гащи. Колкото в преносен, толкова и в пряк смисъл. Което понякога е от полза, но да караме поред...

Съберат се селяните от някое село и обсъждат техните си въпроси. Буквално две маси хора са, а какви вълнения!

- Магистрала ще ни оправи! - вика един. - Две магистрали като минат през село накръст, стой, та гледай какво се вика разцвет и добруване!

- И една, ако може, покрай моята къща, че като изкарвам козите сутрин, много се блъскат, тясно им е, пък и калта газят, ще им окиснат копитцата!

Кметът мълчи, мълчи, пък изведнъж пита:

- Господа съселяни, казвайте кой от наше село ще се изтипоса както го е майка родила в "Плейбой"?

Останалите млъкват като халосани с годишното течение на съответното списание.

- Защо трябва някой да се снима за там, кмете?! - проговаря най-сетне един.

- Даскале, не ги разбираш тия работи! - реже изкъсо кметът - Напразно ли това списание реши отново да показва голотии! Възражда се съответният интерес, там е парата! Ми нали трябва да спасяваме селото бе, хора!

- Кат се снимаме голи ли, господин кмете?! - пита пощальонът и намига на магазинерката.

- Иване, гледай си пощата и не се обаждай! - въвежда ред кметът. - Знаете ли вие колко плащат за тая работа? Ако станеш момиче на месеца, ти броят 25 хиляди долара! А пък ако станеш момиче на годината, 100 хиляди!

- Момиче на месеца как да е - чеше се по главата козарят, - обаче чак момиче на годината...

- Не така пораженчески, Гошо! - пали се кметът. - Къде се е чуло и видяло български селянин да се снима за "Плейбой"! Ще избием рибата! Ще ни платят като на звездите! Знаете ли вие колко взимат звездите, за да се покажат там? На Дженифър Анистън са й предложили 4 милиона! Ние ще искаме 40!

- Не можем ние да се мерим със звездите! - клати глава учителят.

- Що, бе?! - поглежда го козарят. - Ние сме даже за предпочитане, щото като дойде време да се пласти сено, кого ще предпочетеш ти - Дженифър Анистън ли, или бай Минчо?

- Отклоняваме се! - вкарва нещата в правия път кметът. - Трябва да гледаме на нещата икономически! Я си представете - с една снимка ще си платим борчовете на селото! Ще оправим водния цикъл!

- И на училището покрива ли ще оправим? - интересува се даскалът.

- Това - с още една снимка! - гарантира кметът. - И ще има пари пари да докараме деца да учат в него!

- Значи ще се снимаме! - викат всички. - Кой обаче ще се разголи?

Селяните се умълчават, оглеждат се един-друг гузно. Ясно е, кметът пак ще тури ред:

- Я да мислим по-мащабно, държавнически! Знаете ли защо всички управници все гледат да правят и да струват, но да оголеем и обосеем? Защото се грижат за нас! Като станем цял народ голи както ни е майка родила, от "Плейбой" ще ни снимат! Еротично! Цял един народ - дибидюс! И ще ни платят куп пари! Като ни лъсне голият задник пред целия свят, и ще се оправим! Време е да се възползваме от тази грижа, да й отговорим, така да се каже! Затова, внимавайте! В събота се къпете, до един - медицински бележки няма да признавам, Гошо ви стриже, бръснете се и в понеделник, рано-рано, на разклона! Хващаме автобуса и към обед сме в София, в американското посолство! Там няма начин да не ни упътят къде е съответното фотоателие!

- Аз лично съм оптимист и вярвам, че хората направо ще ни поемат! - добавя козарят. - Особено ако им занесем една дамаджана и малко пастърмица!

Селското събрание продължава в неформален дух, което вече не е чак толкова обществено значимо.