Премиерът ни не пожелавал никакви миди, знае той на какво приличат стридите! (Виж "Мъртви души", Николай Гогол.) |
***
Репортерка, НТВ: Дадохте ли 4 тона суджук като рекет на бившия депутат Живко Мартинов - главния обвиняем по Суджукгейт?
Колбасар, пожелал анонимност: Да, дал съм ги.
НТВ: Как ги давахте?
К: Не наведнъж. На няколко пъти. Идваше, изнудваше ме и трябваше да давам.
НТВ: Виждахте ли се с него? Къде се виждахте и как ви искаше точно суджука?
К: Идвал е и в цеха, и в офиса, и по телефона е звънял.
НТВ: Защо точно от Вас е искал?
К: Аз произвеждах и познаваше мен по-близко от другите, най-вероятно.
НТВ: Имахте ли близки отношения?
К: Бяхме добри познати, да кажем. Преди да стане депутат. После той се промени и почна да се държи по друг начин.
НТВ: Имахте ли капацитет да произвеждате такова голямо количество суджук?
К: Имахме капацитет да произвеждаме много повече.
НТВ: Как преминаваха срещите ви с Мартинов? Как точно искаше суджука?
К: Идваше, сядаше, говорихме. Обясняваше ми, че трябва да даваме, защото той трябвало да носи на премиера и на други места. И по-добре да сме го направели както трябва и да го дадеме, щото иначе ще имаме проблеми.
НТВ: Знаете ли къде е отивал после този суджук?
К: Нямам представа къде е отивал. Най-вероятно, той казваше, че ще го носи на премиера и на близки около него. Което се оказа впоследствие, че не е вярно.
НТВ: А къде го е складирал тогава?
К: Ние сме му го носили дори и в офиса.
НТВ: Кое е било най-голямото количество, което сте носили в офиса му?
К: Близо един тон.
НТВ: В офиса?!
К: Да, само че в офиса му отдолу, под неговия офис беше цяло голямо помещение. Там го сушаха тоя суджук и го носеха. Беше станало като месарска фабрика.
НТВ: Вие сте виждали как стоварвате суджука и той го носи в офиса си?
К: Аз съм го виждал, аз съм го и носил. В момента, в който стана това със суджука и прокуратурата дойде в Добрич, от офиса му имаше керван да вадят суджуци и хладилници, фризери - с камионите. Значи, отдолу мазите всичко беше пълно. Не от мен - от някой друг вече.
НТВ: Дължите ли пари на Живко Мартинов?
К: Абсолютно не. Това са големи лъжи. Намира начини да се оправдава по някакъв начин, щото изпадна в голямо блато от личните си простотии.
НТВ: Казвал ли ви е защо иска точно суджук?
К: Щото това можеше да взима от мен. От мен нямаше как да взима миди и риба. Можеше да взима суджук. Аз, доколкото имам информация, той и други неща е взимал, само че от други производители на други неща. Кой каквото произвежда, той минава като артелчик.
НТВ: Хубав суджук ли правехте?
К: Да. Известен.
НТВ: В кой момент вие отказахте да изпълнявате тези поръчки?
К: Последния път. Последния суджук, след като го донесохме, един или два месеца след това пак реши и аз отказах.
НТВ: И какво стана?
К: Ами след това - това, което ми каза, всъщност се сбъдна - НАП почнаха проверки. Написаха се анонимни сигнали срещу мене. След проверките решиха, че трябва да ми направят ревизии. Написаха ми огромни актове без значение основанието.
НТВ: Какво констатираха?
К: Смятаха, че туй, че съм имал примерно две къщи и един апартамент за всички тия години, е било незаконно и ми написаха 700 000 лв. акт...
...Ама не само суджук бе! Значи, аз имах едно заведение, което той ни караше да му правим кетъринги. Казва: ние имаме събитие на ГЕРБ, трябва да подготвите еди-кво си и еди-кво си. И ние, естествено, бягаме като финикийци да ги подготвим тия неща от заведението. То се оказва впоследствие, че той имал рожден ден.
...Действително, за суджуците ми обясняваше, че тия суджуци са за премиера. Аз ми беше много странно, щото това е голямо количество, но много нямах думата.
НТВ: Защо чак сега се разшумя по този случай? От тогава до сега са минали 5 години.
К: Аз самият съм се притеснявал да го извадя това, щото все пак той е човекът, който коли и беси в целия район. Аз не съм първият пострадал от него. Виждал съм и на другите какво им се случва, като някой има някви претенции спрямо него. И затова може би съм мълчал. Сега обаче друг гражданин написа сигнал - той също е свидетел по делото. И като бях извикан да бъда разпитван, просто реших да не мълча.