Ето сега вече ще бъдат преборени и демографската криза, и липсата на кадри у нас! Колко било просто! Въвеждат се сериозни облекчения за фирми, които искат да наемат чужденци от страни извън ЕС и готово!

Наистина революционни облекчения и прогнозираният наплив от работяги чужденци е гарантиран! Ала готови ли сме за него? Ще се извият ли опашки на турската граница, откъм сръбско и на дунавските мостове? Добре, че е четвъртата ни, морската граница, та оттам, с надуваеми лодки, самоделни салове от бидони и дори препасани с кратунки, да пристигат мераклиите да ни оправят кадрово и демографски.

Тук се налага малко да гадаем, защото за кадровото ни извисяване е ясно - пришълците ще работят, обаче демографското такова свенливо не е представено в детайли. Приемаме, че се има предвид трайно заселване с елементи на побългаряване, а не, така да се каже, пряко въздействие. От друга страна в увеличаването на населението има и някои твърде приятни моменти, тъй че да оставим нещата на времето и на природата, а ние по-добре да обмислим друг, много по-съществен неизяснен момент.

Ясно е, че готвачи ще бъдат внасяни от Китай, архитекти от Индия, обслужващ персонал от Филипините, танцьорки от Тайланд, овцевъди от Австралия, лекоатлети от Кения и ловци на китове от Чукотка, обаче политици откъде да си внесем?

В момента у нас добре се харчат патриотичните лидери със здрава ръка, значи натам трябва да обърнем поглед. Севернокорейският вариант сякаш сега е на гребена на вълната в съответната политическа пазарна ниша, освен това такъв лидер веднага ще намери атрактивно приложение на атомните чаркове от Белене. Но я да си представим как сутрин тръгва любимият ръководител от Бояна към "Дондуков", а от двете страни на булевард "България" са се струпали нашенци, жените в народни носии, мъжете със сватбените костюми и заресани с лимонада, и му махат с кърпички и знаменца, плачат от възхита и пеят възхваляващи химни. Невъзможно, поне докато алтернативата е човек да си изпие на спокойствие една ракия, а ракия винаги у нас ще има, дори и съответният лидер да ни докара до там, че да пасем трева, от трева ще я варим ракията, с репей ще замезваме, но ще пребъдем. И ще измисляме вицове за лидера си, а такова нещо един севернокорейски управник не би понесъл.

На присмех сякаш тези дни най носи американският лидер, който освен това има хубава жена, а това е допълнителна възможност за одумване. Този човек обаче е свикнал на големи пари, каквито у нас няма, навикнал е да го вози президентски самолет и дори до съседния град да прехвърча с хеликоптер. Не, няма да му насмогнем, до месец-два ще го приземим и даже ще го спешим, което със сигурност ще го нарани.

Стане ли дума за бедност, сещаме се за Африка, а оттам има разнообразен избор на лидери за внос. Ние сме демократична страна, тук народът решава и със сигурност народът ни като един ще поиска лидер тип Бокаса, който със собствените си ръце, по-точно зъби, да разреди набъбналата ни политическа каста. Добре, обаче човекоядец не значи аскет, дори напротив, такива лидери са склонни да си угаждат и надали ще се откажат от людоедството, като се свършат политиците за изяждане. Рано или късно готвачът ще се принуди да работи и с обикновен човешки материал.

Трудно, дяволски трудно нещо е оправянето на една страна, пък дори и с внос на готови политици! Дали пък да не опитаме с износа им?