Във втората година, откакто действа последната пенсионна реформа, резултатите са по-очевидни - хората, които излизат в пенсия, тази година са значително по-малко спрямо предходната. След две рекордни години, в които военни и полицаи бързаха да излязат в пенсия заради затягането на условията и за тях, през първата половина на 2017 г. спира напливът от нови пенсионери и от сектор "Сигурност". Към края на юни тази година пенсиониралите се военни и полицаи са над пет пъти по-малко спрямо миналия юни. Това показват последните данни на Националния осигурителен институт за новоотпуснатите пенсии към полугодието.

Все още е рано да се говори за пълен ефект от последната пенсионна реформа на ГЕРБ, но резултатите вече започват да се появяват - по-затегнатите условия тази година се отразяват на системата. 50 394 българи са получили пенсия за първи път към края на юни. Те са с почти 11 на сто по-малко спрямо средата на 2016 г. От 1 януари тази година мъжете се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 месеца стаж. Жените излиза в пенсия на 61 г. с 35 г. и 4 месеца стаж.

Лични пенсии за стаж и възраст са получили близо 26 300 души, или почти 61% от всички нови пенсионери. Тук НОИ отчита по-сериозно намаление с малко над 16% на хората, които получават лична пенсия за стаж и възраст. Тоест около 5100 българи по-малко се пенсионират към юни тази година спрямо 2016 г.

От тях 21 хил. са пенсионерите от трета категория. Още 1262 българи са избрали да се пенсионират една година преди да навършат общата възраст, защото имат достатъчно стаж. Средно 9 месеца преди навършването на общата възраст са се пенсионирали тези хора, като пенсията им пожизнено ще е намалена с 0.4% на месец.

Военните и полицаите също вече не се пенсионират масово, показват данните на осигурителния институт. Само 1094 служители от сектор "Сигурност" са излезли в пенсия от началото на годината до март, а за сравнение към края на миналогодишния март, когато започна да действа реформата, броят им бе 5684, тоест над пет пъти повече. От миналата година при тази категория работещи бе въведена възраст за пенсия (освен съществуващото изискване за стаж). Така тази година служителите от сектор "Сигурност" се пенсионират на 53 години. Всички обаче, които до края на 2015 г. бяха изпълнили условията за стажа, ще могат да се пенсионират независимо от възрастта си до края на 2018 г.

Новият управител на НОИ Ивайло Иванов, избран миналата седмица, също коментира, че реформата вече дава първите си успехи. "Целта на всички тези реформи е да стабилизират пенсионната система. Аз считам, че има вече първите признаци на даден успех, защото само за миналата 2016 г. близо 5300 души са излезли в пенсионна възраст по-малко, от което се е получила икономия, ако така можем да го наречем условно, около 100 млн. лв., така че това е добре, независимо че през миналата година прекалено много от силовите ведомства също излязоха и ползваха правото си на пенсия", коментира пред БНР Иванов. Цитираните от него данни за близо 5300 по-малко нови пенсионери засягат само хората, получили лични пенсии. Иначе общият брой на новите пенсионери миналата година бе минимално по-малък спрямо 2015 г. За м.г. се пенсионираха 107 078 българи, или с 585 по-малко спрямо 2015 г. Лични пенсии получиха 90 493 пенсионери, тоест с 5173 по-малко спрямо предходната година. Ръст имаше на наследствените пенсии - с близо 4600 до почти 17 хил.



НЕОЧАКВАН РЪСТ

От 1 юли 2018 г. пенсиите ще се индексират с 3.8%, съобщи още шефът на НОИ Ивайло Иванов. Това предвиждат разчетите за Държавното обществено осигуряване за 2018 г. Тази година пенсиите бяха индексирани с 2.4%. От 1 октомври т.г. минималната пенсия за стаж и възраст се увеличава с още 20 лв. на 200 лв. По думите на новия управител на НОИ е по-добре първо да се увеличат само минималните пенсии, а когато има необходимите средства - и останалите. Тази теза противоречи на всички коментари на социални експерти досега, включително и на сегашния министър на труда Бисер Петков, когато бе управител на НОИ. Според експертите изолираното увеличаване само на минималните пенсии е несправедливо, разстройва осигурителната система и действа демотивиращо на хората да се осигуряват върху реалните си пари.