Отвори ми комшията входната врата, а очите му едни такива български - хем хитри, хем уплашени. Влязохме в кухнята му и там какво да видя - цялото правителство! Всичките прави, само министър-председателят седи край кухненската маса, яде миш-маш, а край него с тигана стои комшийката в готовност да му досипе.

Веднага си отдъхнах, че съм по чехли, защото целият министерски съвет се бяха изули, дори Валери Симеонов бе по трикольорни чорапи, само Бойко Борисов си бе с обувките, но това е в реда на нещата, него хората на ръце го носят и няма как да остави стъпки по балатума.

- Добър ден - казах както си трябва, потискайки порива да се прекръстя.

Всички ме гледаха преценяващо, премиерът ми кимна, а комшията някак котарашки се намърда на свободния стол до него и ми каза:

- Изнесено заседание има правителството, това са нормални неща.

- Нали във Варна щяха да се изнасят?

- Варна няма да избяга! - проговори Борисов. - Ето този човек сега ни е важен, това правителство има приоритети!

Всички около него закимаха с глави, а човекът от Банкя прегърна през раменете комшията, което предизвика моята дълбока завист, смекчена донякъде от оглушителното пращене на гръбначни шипове и ребра.

- И ний сме дали нещо на света! - казах с много достойнство и оставих на масата големия розов домат, който до този момент държах като яйце на Фаберже.

Борисов го огледа и кимна одобрително. Комшийката го взе, совна се до мивката и докато да мигнем, на масата се появи нарязаният домат с купчинка ситно накълцан лучец отстрани. Вилица легна наблизо върху салфетка и комшийката попита:

- Колко още вилички да дам?

- Нито една! - отряза премиерът - Ще пият без мезе!

Комшията скокна като катапултиран и дотърча с бутилка ракия, комшийката даде чаши и малко по-късно членовете на кабинета душеха кехлибарената влага.

- Като сте започнали, дали не може наред? - преглътнах.

- Съжалявам - въздъхна Борисов, - работното съвещание е само за правителството! Наздраве, колеги!

Те надигнаха чашите, кой устремно, кой плахо, а ББ очевидно очакваше конкретни резултати. Стана ми интересно какви и попитах.

- В момента приоритет е образът ни пред избирателите - обясни ми той. - Проучихме и решихме да заложим на най-добрия вариант.

- Тройнопрепечена! Грам захар няма, само бомбирали компоти и мухлясали сладка! - вметна комшията.

Борисов го погледна благо като майка бебе дундаки.

- Една дегустация замества хиляди думи! - вметнах и аз.

Премиерът ме погледна и мен, но делово продължи, прескачайки думите ми:

- От днес преди вземането на всякакви решения членовете на кабинета ще се напиват. Не е нужно да стигат до животински образ и подобие, достатъчно е да лазят и да не им се разбира какво говорят.

- Звучи красиво, но защо е нужно? - не се стърпях.

- Така никой няма да се чуди защо сме взели едно или друго решение, пияни хора - можеш ли да им се сърдиш!

Той пак се усмихна и боцна от доматите.

- Обаче вие ще сте трезвен? - отбелязах благо.

- Да, за да се намесвам и да въвеждам ред след това.

- Ми то какво тогава ще се промени?! - отбелязах още по-благо. - Освен че ние с този тук голям българин ще останем без ракия!

Борисов се намръщи, та с комшията благоразумно се скрихме зад комшийката и работното съвещание в апартамента на моя човек продължи в делови порядък.