|
| ----- |
От Нобеловия комитет съобщиха, че "наградата се присъжда на Казуо Ишигуро, който разкрива в романите си с огромна емоционална сила бездната между нашите илюзорни връзки и реалността".
През 1960 г. семейството на Ишигуро емигрира в Британия, където баща му намира работа в Националния институт по океанография. Образованието си Казуо получава в мъжка гимназия. Като юноша мечтаел да стане музикант, дори свирил по клубове, но нямал успех. През 1978 г получава бакалавърска степен в университета в Кент. Работил е известно време като социален чиновник в Лондон. През 1980 г. взема магистърска степен по изкуствата. Обучавал се и в литературен семинар, ръководен от Малкълм Бредбъри. Литературната си кариера Ишигуро започва през 1981 г., когато отпечатва три разказа в антологията Introduction 7: Stories by New Writers. През 1983 г., малко след като издава първия си роман, бил предложен за стипендия като един от "най-добрите млади британски писатели". Същото нещо постигнал и през 1993 г. Първият му роман "Още веднъж в Нагасаки" (1982) е с главна героиня Ецуко, самотна японка, живееща в Англия. След самоубийството на дъщеря си тя е преследвана от спомени за разрушения и възстановен после Нагасаки. Вторият му роман е "Художник на изменчивия свят", където през разказа на обременения от собственото военно минало художник Мацуджи се изследват взаимоотношенията на японците през Втората световна война. Този роман се превръща в книга на годината във Великобритания. Третият роман на Ишигуро, "Остатъкът от деня" (1989), разказва историята на възрастен градинар. Това е монолог възпоминание на фона на изчезващите традиции, приближаването на войната и подема на фашизма. Романът получил наградата "Букър" с единодушие на комисията, което не става често.
Критиците отбелязвали, че японец е написал "един от най-английските романи на XX век". Сравнявали Ишигуро с Джоузеф Конрад и Владимир Набоков, които също сполучили да създадат класически произведения на чужд за тях език. По романа "Остатъкът от деня" е заснет много успешен филм с Антъни Хопкинс и Ема Томпсън в главните роли. През 1995 г. е публикуван стилистично най-сложният роман на Ишигуро - "Безутешните". Той е пълен с многочислени литературни и музикални алюзии. Действието на следващия му роман "Когато бяхме сираци" (2000) тече в Шанхай, през първата половина на ХХ век. Това е история за разследване на частен детектив за тайнственото изчезване на родителите му 20 години по-рано. Тук Ишигуро се връща към любимия си метод - блуждаене в миналото. Ишигуро е член на Кралското литературно общество. Произведенията му са преведени на повече от 30 езика. Живее в Лондон с жена си и дъщеря си. Следващият му роман "Никога не ме оставяй" е за странно връщане към ученическите години на мъж и жена, които търсят опора в битието си. Всъщност това, което характеризира Ишигуро, е някакво прокрадващо се маловерие в пререкаемите и непререкаеми стереотипи на този свят. Той е включен в списъка на 100-те най-добри английски романа на всички времена. Последният му от 2015-а е "Погребаният гигант".
С тази награда Нобеловият комитет се връща към "чистата литература", отбелязват някои наблюдатели. Част от тях се отнесоха скептично към миналогодишния избор на комитета - барда Боб Дилън.