Периодично, а сега, както се казва, обществото ни е в съответния цикъл, се отваря дума за шуробаджанащината, заклеймява се и дори се проклина. Защо?! Шуробаджанащината е полезна, тя е висша форма на взаимодействие и не трябва да се осъжда, а напротив - да се подпомага, да се институционализира, да се изучава и развива.

Каква е настоящата печална картина? Расте например престъпността, министър-председателят затяга гайките на работно съвещание, ресорният министър се оправдава, наказват някого колкото да не е без хич, и то само в краен случай. А я си представете сега, че премиерът и вътрешният министър са съпруг и съпруга или пък съпруга и съпруг, а защо не еднополова двойка (знае ли човек какви правителства ни чакат за в бъдеще). Никакви палиативни мерки: вечерта единият прави на другия грандиозен скандал, пита го как може така да излага семейството - разбираемо правителство и семейство се припокриват, викове, нещо там сълзи и разпилени коси, люби с гняв провинилия се партньор и на сутринта вътрешният министър пее и въвежда ред в полицията.

Това може да се развие до дръзката идея "едно правителство - едно семейство". Бащата премиер, вицепремиерите съпруга и тъща, синовете и дъщерите - министри, ако не достигат, правителството се донажда с баджанаци, балдъзи, шуранайки и прочее роднински управленски материал. Тогава не успехи, ами направо идилия можем да предвидим! За описание на правителствено заседание най-вярно ще ни послужат редовете на класика:

"До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.

Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:

- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!"

В тази хармонична управленска картина не бива да пропускаме местната власт - всички кметове в България трябва да са братовчеди, естествено, от съответното семейство. Тогава в миналото ще останат докладните записки, висенето пред кабинети и софрите за "смазване" на държавната машина. Отива N-ският кмет при, примерно, финансовия министър и след тупане по раменете и припомняне на последното съвместно клане на прасе му казва нещо такова:

- Абе, братовчед, закъсали сме нещо там, та се налага да сменим тротоарните плочки на две-три улици. Ще се намери ли и за нас някой и друг милион по линия на общините?

- Как няма да се намери, братовчед, само приготви искане за колкото ви трябват и в неделя на сватбата на дъщерята на братовчеда ще го парафирам!

Не е лош вариант българският еврокомисар да е балдъза на министъра на евроинтеграцията, защото, както е казал нашият мъдър, разбиращ тези неща народ, "който има балдъза, щипе два..." Така де, транша, това ни интересува в случая.

Съдебната система ще работи прегледно и делово на принципа "Кой кум, кой сват, кой на булката брат".

Ако на площада излязат недоволни срещу някое назначение, веднага им припомняме руската пословица "В семье не без урода". Протестиращите пък минават по линия на L'enfant terrible и честта на семейството държава е опазена. А нали това в крайна сметка е най-важното?