Отново се разгоря темата за "безплатните" училищни закуски. Защо - не е ясно, вероятно някой се е сетил, инак училищните закуски са си атрактивни, откакто ги има.

Рогчета, банички, пици, нещо като хамбургери - мазно и лепкаво, подходящо повече за часовете по трудово и по моделиране, но такива май вече няма, та затова не ги хвърлят, дават ги за храна на малките палавници. Да не си кривим душите - в менюто не присъстват глина и пластилин.

Какво обаче да дадеш за закуска, след като порционът е 50 до 95 стотинки?! Някои казват - плодове и зеленчуци. Да, би могло - ряпа, зеле, ябълки, дренки, моркови. Би могло, ако искаме масови стомашни разстройства по паралелки и овълчване на цели випуски. Вегани ли възпитаваме ние? Тревопасни ли?! Младите организми растат и имат нужда от силна храна!

Каква да е тя, най-вярно ще ни подскажат здравите традиции на нашия древен и добре хранещ се народ.

Преди всичко ни идва наум т.нар. "българска закуска" - плочка сирене, домат и 100 грама ракия, пряк продължител на стародавната традиция на закусването с попара с вино. Всъщност дедите ни са давали вино на децата и с другите хранения, който не вярва, да чете дядо Вазов:

"Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:

- Пийте бре, маскари!

И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните."

Красота! Но ще има "ах" и "ох". Няма да им обръщаме внимание, защото големият българин чорбаджи Марко е казал "Нека да пият при мене - да не са жедни за вино." Ха някой да му възрази, та да го питаме защо сега, като пазим децата от какво ли не, какво ли не, че и оттатък е разпространено сред тях!

После, закуската с вино ще привлече в училищата всякакви изтървани категории подрастващи, а и ще стимулира де що има недоучил да се втурне да наваксва и страната ни ако не друго, ще стане тотален лидер в реализацията на европейската програма "Учене през целия живот".

Да се опрем творчески и на Рамката на ЕС за интеграция на ромите. Рязко ще се увеличат успехите и по нея, ако обърнем подхода и наместо да интегрираме ромите, те ни интегрират нас посредством т.нар. "циганска баница" - филия хляб, олио, червен пипер и сол. Нека някой родител прояви етническа омраза, възразявайки срещу това политкоректно лакомство!

Разбира се, има много по-добър изконен български вариант за сутрешна закуска - горещо шкембе с бира. В светлината на гореспоменатите алкохолни закуски тази комбинация направо си е задължителна през ден - днес попара с вино или ракия с домат, на следващия ден малките палавници оправят главите с чорба. Още по-гореспоменатият бюджет от няма и лев обаче обрича това разнообразие на провал.

Да дадем думата и на Иван Хаджийски, учен и всепризнат авторитет по бит и душевност на българите, включително в храненето и пестеливостта: "...сланина, пръжките от която се ядяха на закуска..." и "...сиренова попара... баща ми, за да трае сиренето на топлината и на детския глад, купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък - саламурата не можеше да го разяде, та детските ли ни езичета."

Ако някому дори сланина и вкаменено сирене звучат твърде луксозно, съвсем в рамките на закусъчния бюджет ще бъде по една дъвка на ученик, да я премята из устата си цял ден, пукайки от време на време балончета, съвсем както из общественото пространство и време се премятат разни нормативни актове.