- Какво гледате, академик Кире? - прошепнах със съучастие.

Този среден на ръст, завидно шкембест мъж с апоплектичен нос не отговори веднага, продължи да мълчи някак академично, което не бе чудно предвид положението му в обществото - академик Кире Митров Спиров е научното острие на Пернишката академия на науките.

Търпеливо мълча, опитвам се погледът ми да следва академичния поглед, вперен в далечината, ала напразно.

- Под мое ръководство с колегите разгадахме тайната на точността на японските влакове - проговори най-сетне пернишкият учен.

Ахнах, бях готов да се просна на колене, ала не ми се ставаше от постлания на земята сплескан кашон от пералня.

- Ще разкриете ли тази тайна на нашите читатели? - заумилквах се.

Той се усмихна хабилитирано:

- С най-голямо удоволствие!

Наострих уши, но академикът изведнъж млъкна, взря се напрегнато към спирка "Металург". Пазех благоговейна тишина, даже сърцето ми туптеше като по чорапи в очакване на сензация, но такава не се осъществи.

- Не иде ли? - попитах разочаровано отпусналия се академик.

- Не иде... - въздъхна той.

Дожаля ми за човека, пък и за учения.

- Значи, вие сте разгадали защо японските влакове са така точни? - казах бодро. - Разбрали сте как се получава това, та евентуално и нашите влакове да станат така точни?

Академик Кире Митров Спиров махна с мазолеста от чашите ръка:

- Не, как става това, не ни интересува, за нас е много по-важно защо тези японци правят, струват, но влаковете им са точни до секундата!

Замислих се и не открих храна за качествен спор.

- Да, това също е интересно - потвърдих. - Споделете ексклузивно за нашите читатели защо, академик Спиров!

- Добре... - Той се намести по-удобно, подпъхна още едно парче картон под долните полукълба на прочутия си дори отвъд Радомир мозък. - Днес сутринта на семинар в шкембеджийница "При Кюмюра" екипът учени под мое ръководство доказа теоретично, че японските влакове са така точни единствено и само за да ни дразнят японците.

- И няма друга причина? - повдигнах вежда, журналистически похват, помагал ми не веднъж и два пъти.

Академикът дори и не трепна:

- Точно така. Такива са японците, дразнят ни на тема точност на влаковете.

Огледах го хубаво, докато той все така се взираше по протежение на железопътната линия. Стори ми се искрен, а аз тези неща ги разбирам. Продължих журналистическото разследване:

- Веднага се поражда въпросът защо нашите влакове така често закъсняват? Водещите учени от Пернишката академия на науките имате ли отговор?

Кире Митров Спиров бе снизходителен:

- Разбира се! Теоретично сме доказали, че българските влакове са така неточни, за да дразним японците.

- Наистина ли?! - ахнах за пореден път.

Академикът се ухили като кукерска маска:

- Тъпкано им го връщаме за техните точни влакове!

- Значи всъщност всичко е едно международно дразнене?

- Точно така. Ако не вярвате, ще ви покажа формулата, която един колега написа с химикалката на Кюмюра върху салфетка.

- Не е нужно, това е истина, която звучи така истински, че няма нужда от доказателства.

- Как само точно го формулирахте! Абе, ти защо не дойдеш в Пернишката академия на науките?

Станах:

- Защото съм журналист и трябва да напиша репортаж за вас!

Той въздъхна:

- А аз трябва да седя тук, край железопътната линия!

- За да потвърдите опитно теоретичната истина?

- Чакам баджанака... Но и опитите са си опити! - Академикът се усмихна - Какво ли не правим за науката, на какво ли не сме готови за тази пуста Нобелова награда!

Кимнах разбиращо и поех към редакцията.