Така вървят нещата в България, че човек веднага се сеща за виц:

- Скъпи, как изглеждам?

- Важното е да сме живи и здрави.

За съжаление никак не сме здрави, но за това след малко, сега за живеенето, по-точно за неговия финал. Българският аналог на пенсионерските бермуди и риза хавайка са залепените с лейкопласт очила и тубата с минерална вода от Централна баня, съответно круизният кораб добива вида на трамвай, от новите, че в тях отоплението е по-добро. Разбира се, българският пенсионер също има с какво да се похвали, макар и като герой на виц:

- Аз имам двама внуци и една внучка!

- Аз пък имам само едно внуче, но пък е вносно, роди се в Испания!

В началото на живота у нас нещата също не са цветущи, да не кажем, че съвсем са увяхнали. Онзи ден се разбра, че за последните две десетилетия акушерките в България са намалели наполовина. Колко точно са намалели бебетата, ще се разбере друг някой ден. Ясно е, че трябват спешни мерки. Акушерките искат увеличение на заплатите им, което, разбира се, е невъзможно, но пък би могло да се подходи и инак, например в питейната вода да се добавя афродизиак, както навремето в казармата слагаха бром в чая, но сега търсеният ефект ще е диаметрално противоположен и многопосочен - освен приток на бебета ще има и приток на още средства в разни банкови сметки, което в светлината на увеличението на раждаемоста е прекрасно - така де, и притежателите на тези банкови сметки деца гледат. Ако пък се сетим за поговорката за гладния, рибата и риболова, бихме могли да добавим още подходи за увеличаване на раждаемостта:

Девойка с въдица на брега на реката. Минава някакъв младеж:

- Маце, кълве ли, кълве ли!

Девойката, на себе си:

- А, клъвна...

Стана дума за пенсионери и за пари, сещаме се за Сребърния фонд, който е призван след време да допълва пенсиите на устискалите до съответния момент българи (навършилите пенсионна възраст граждани не живеят, а мъстят на правителството. Което, разбира се, е виц). Парите в Сребърния пенсионен фонд се топят, вместо да се умножават, тази година например се очаква да намалеят с 2.8 милиона лева. Накратко, причините за това са три - инфлация, отрицателни банкови лихви и пресъхващи приходи, а още по-накратко, причината е една - лошо управление. Закономерно, макар и печално, също както във вица: Когато в лодката са трима корейци, кучето наистина няма какво да се брои.

Има народи и съответно държави, които крачат към вечността, а има и такива, които са се отправили към музейния рафт. Онези да се пънат колкото искат, а ние трябва да се погрижим за националния си исторически музей, който наскоро осиротя, така да се каже, след като директора му го сполетя пенсиониране. А конкурсът за нов шеф се отлага за неопределено време. Защо?! Съответният министър разясни, че нов конкурс ще има и допълнително ще се прецени кога, защото сега на музея е необходимо спокойствие. Значи - директор ще има, но неизвестно кога и дотогава ще има спокойствие. Събираме две плюс две, добавяме едно наум и стигаме до дръзка хипотеза - а дали пък за нов директор не се чака Бойко Борисов? Някога, в безкрая на бъдещето, той ще престане да е премиер, но надали ще скръсти ръце. Какво по-хубаво от това да поеме НИМ? Не е ли логично, след като толкова време се е грижил за бъднините ни, да поеме и миналото на държавата? Но що е време, пред нас е, а докато чакаме - виц, нарочен да обобщи всичко, казано дотук:

Възрастен мъж по повод на поредната сексуална революция:

- Аз моето съм си го отстрелял. За тази революция вече нямам патрони.