Месото на пазара е безопасно, даването на антибиотици на животните се контролира, но все пак има пробойни, чрез които фермери могат и заобикалят закона. Това стана ясно от вчерашните коментари, свързани с изследване на Европейската агенция по лекарствата за продажбата на антибиотици за животни (без домашните любимци) в 30 държави. Както в. "Сега" писа в понеделник, в него България е поставена на осмо място. Посочено е, че на 1 кг живо тегло през 2015 г. са се падали средно по 121 милиграма антибиотик.

Вчера Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) обяви, че се грижи месото на пазара да е безопасно за консумация и да не създава риск за здравето на потребителите. От БАБХ изтъкват, че в цитирания доклад, в данните за продажбите, подадени от България, изрично е посочено, че те се предоставят от търговците на едро с ветеринарно медицински продукти доброволно и трябва да се интерпретират внимателно.

В изследването на европейската агенция обаче не се коментира дали месото е опасно и дали създава риск за здравето на хората. То стъпва само на официални данни за продадените количества антибиотици за животновъдството и за произведените в страната количества месо. Според тези данни употребата на антибиотици в животновъдството у нас е нараснала рязко.

От БАБХ твърдят, че данните за 2014 г. за България са непълни, което не позволявало точен анализ на тенденциите. "В тази връзка е некоректна интерпретацията за "скок" в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за 2015 г. (121.89 mg/PCU) и данните за 2014 г. (82.93 mg/PCU)", пишат от агенцията. От там добавят, че през 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции в храни от животински произход и не са констатирани нарушения. Единични случаи при двойно повече проби са засичани в предходни години.

Според шефа на Българския ветеринарен съюз Трифон Цветков обаче системата може лесно да бъде излъгана. "Всяка ферма по принцип има сключен договор с регистриран ветеринарен лекар, който е длъжен да осъществява профилактиката, имунизацията и т. н., цялата лечебна дейност при животните. Но голямата пробойна е възможността търговските фирми, разпространяващи лекарства, да снабдяват директно животновъдите, без участието на ветеринарния лекар. Водени от техния търговски интерес и печалба понякога това става безконтролно", коментира той в интервю за dir.bg. Затова Цветков смята, че ако се забрани на фирмите да снабдяват директно с лекарства фермерите това значително би увеличило контрола и би намалило употребата на антибиотици и забранените хормони за растеж.

"Най-масовата употреба в промишлени животновъдни комплекси е при т. нар. профилактични третирания при птиците и свинете основно, докато при говедата това нещо може да се получи само в случаите, когато наистина има заболяване. Това е по-малкият процент", заяви Цветков в отговор на това дали фермерите прекаляват с даването на лекарства на животните. Принципът при употребата на хормони бил същият. "Въпросът в законодателен аспект отново е поставен така, че фермерът сам да отговаря за това каква продукция предлага - дали с приложение на хормони, или на антибиотици", обясни шефът на ветеринарния съюз.



КОНТРОЛ

От БАБХ изтъкват, че отпускането на антимикробни препарати става само срещу рецепта, издадена от регистриран ветеринарен лекар, в която е посочен максималният брой медикаменти, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им. Не е ясно обаче дали фермерите не успяват да се снабдят с лекарства и без рецепта.



СБЛЪСЪК

"В доклада на Европейската агенция по лекарствата не се казва, че в месото, което си купуваме, има антибиотик, а се казва, че животните по време на своето развитие са били третирани с тези количества антибиотици", разясни проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Центъра за заразни и паразитни болести, пред БНТ вчера. Според него медикаментите за животните, както и за хората, се изхвърлят от организма след шест, осем или 12 часа. Не е ясно дали всички фермери спазват тези изисквания и задължителната "карантина". Все пак той коментира, че при засиленото използване на някои антибиотици е възможно някои бактерии да придобият резистентност, да останат в месото и да са потенциална опасност за хората. Пред Нова тв главният здравен инспектор Ангел Кунчев се съгласи с колегата си. Но все пак допусна, че е възможно някъде антибиотиците да се ползват профилактично заради лошата хигиена. Според Богомил Николов от "Активни потребители" обаче ситуацията е друга - част от фермерите използват подобни препарати ненужно и безконтролно.