Преподавателка по българска литература ми се ожали, че учениците масово не разбирали какво четат. Текстовете на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков ги препъвали на всяка крачка - думите вътре им ставали с всяка година все по-неразбираеми. Учениче не разбрало думата "печал" в текст на класик и понеже авторите на учебника явно се опасявали от това, по-долу те пояснили думата със синоним - "печал - горест". Това обаче донесло още повече печал, че и горест на ученичето, щото "горест" му се оказало абсолютно неизвестно какво означава. И аз да бях, щях да се фрустрирам, сиреч потисна де, ако това, чрез което ми поясняват нещо, ми е още по-неразбираемо от това, което ми поясняват.

Сигурен съм, че по-друга семантика влиза в главата на днешните деца от тази, която са вложили в произведенията си класиците. Както съм сигурен, че те си представят някакъв почти гуру човек, много светнат, когато им се налага да учат "Левски" на Вазов например, и стигнат до "те нямали власт над таз душа яка..." И че въпросната "яка душа" си я превеждат вероятно по по-различен начин от дедовия смисъл в нея.



Прилагателното "як-яко-яки"



днес е част от ученически сленг с по-други значения, нежели онези при Йовков и Вазов - здрав, силен, корав, упорит... Изключително употребяваният епитет в наше време е и честа съставка от непринудени беседи из капанчетата край училищата и предизвикателни рап-изпълнения на тема "яко е партито" (има такова), или послания като това: "яки каки аз набирам" (има и такива). Да кешаутнеш, да фийдбекнеш или да ъпгрейднеш компютъра или себе си днес е доста по-ясно за юношите ни, отколкото би било за Захарий Стоянов или Любен Каравелов, ако им заговореше някой така. Макар че няма защо да ходим при класиците - достатъчно е да идем при дядовците и родителите на тези юноши.

Не мисля, че тези юноши са по-глупави от бащите си и дедите си, тоест от нас. Както и от класиците. Те са само по-объркани, по-фиксирани в устройствата си и - просто по-малко. Това значи, че имаме повод за печал и горест. Поводът е свързан с трите изброени по-горе квалификации. Ще поясня.

По-объркани са, защото са израсли като цяло в по-несигурна семейна и в по-неадекватна на действителността училищна среда от техните родители. Семействата им като цяло се гмурнаха от социалния патернализъм на социализма в икономическия хаос на прехода. Този хаос, от една страна, създаде изкусителна представа за лесен успех, от друга - несигурност, нищета и безработица за широки обществени слоеве. Създаде неврастенизирани бащи и майки, оцеляващи тук или гастарбайтерстващи нейде си, и деца - при баби и дядовци, с висока цел - внезапна печалба от фишче, или познанство с местния бабаит в бара и с развлечение - да надуеш газта без книжка, често с печален свършек. А училището ги учи по изоставаща от времето схема, но това не е здравословната доза консерватизъм в образованието - тъкмо нея я няма. Здравословната доза консерватизъм е - истински педагози, а не "тук съм, щото не намерих друго" при учителите; унифициращи, но създаващи причастност и гордост униформи; затруднен достъп до фармацевтични и алкохолни изкушения. Тъкмо този консерватизъм липсва, заменен с "ще караме както досега, па да видим докога", А другото, което би трябвало да е напредък - образование, което се получава с интерес и дава перспективи, го няма. Така радостта ни от медалите по международни олимпиади остава радост с пропагандно, а не със статистическо значение. Иначе гледаме данни като тези отпреди дни, че българските ученици са на последно място в Европа по гражданско образование в резултат на международно изследване сред осмокласниците от 24 държави.

Или като това отпреди година, че България е на последните места сред страните от ЕС по резултати на учениците на международния тест PISA, представен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От което личи, че деветокласниците ни са



на европейската опашка по четивна грамотност



и на предпоследно по математика. А този тест мери умението да приложиш наученото на практика, както и готовността да се справяш с живота след края на задължителното образование.

Тази готовност у тези ни юноши е извънредно ниска. И пак ще кажа - не защото са глупави. Те си гледат в устройствата достатъчно умно - и намират там паралелни светове и контакти, които дават огромни обеми от развлечения и инфо. Само че голямата част от тези юноши ми приличат на вагончета, пуснати по глух коловоз, а не по основния жепейски път, който води към грейнала във футуристични светлини Гара България. Която е някъде там в бъдещето - модерна, оживена и пълна с жизнерадостен народ. Ние ги чакаме там, или по-скоро там ги чакат сенките на класиците ни, а те - юношите, нещо не идват. Или пристигат малцина, с опърпани ранички, добрали се не заради добрия път, а някак самосиндикално.

Така стигнахме и до демографския компонент на упоменатата по-горе печал, но той е само следствие, той е само закономерен резултат от едно движение, пълно с невежо управление и окраден по случайните спирки дизел.