|
| Текстилни гиганти произвеждат стоките си във фабрики в Източна Европа, където заплащането е изключително ниско, а условията на труд робски, според доклад на неправителствената организация "Кампанията за чисто облекло". |
"Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и без друго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването й, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето й и казала: "Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там". И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание. И двете работнички искат да останат анонимни, отбелязва "Дойче веле".
Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло". Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто. Работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. "Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа. "Понякога дори нямаме с какво да се храним", признава една работничка от Украйна, а неин колега от Унгария казва: "Заплатите ни стигат само колкото да си платим тока, водата и парното".
ЗАПЛАЩАНЕ
Официалният екзистенц-минимум в Сърбия е 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8% от всички трудещи се в страната. Въпреки това "Кампанията за чисто облекло" не призовава към бойкот на въпросните фирми. "Всички работнички, с които разговаряме, ни казват, че имат нужда от тези доходи. Но е пределно ясно, че нещо трябва да се промени, защото тези хора трябва да получават прилични заплати, а условията на труд трябва да бъдат пригодени към европейските стандарти", казва Бетина Музиолек, но добавя, че пътят дотам е дълъг и труден: "На първо място трябва да бъдат подсилени позициите на синдикатите. Тези раннокапиталистически условия са направо потресаващи", допълва тя.
