|
| *** |
Изправиха го момчетата насред килима в офиса ми и докато си палех пурата, го фиксирах с очи. Ако достатъчно дълго си палиш пурата, и камък ще проговори.
- Аз... Такова... - проговори онзи.
- Морски, ти какво правиш, бе? - прекъснах го.
- Ловя риба! Рибар съм!
- Абе какво правиш ти, бе!!!
- Аз...
- Тихо! Когато аз говоря, всички залягат!
И той притихна. Продължих:
- Що бараш кокаина ти, бе?
- Ама то, морето го изхвърля!
- С морето ще се разправям после!
Онзи заприлича на морски охлюв, тип "рапан":
- Мине - не мине време и морето току изхвърли някой чувал с кокаин! - Рибарят потърси с поглед подкрепа от гардовете ми. - Ние Колумбия ли сме или България?!
- Това аз ще реша! - върнах го към главното. - Ти ми кажи що бараш кокаина?
Той почти започна да разкъсва осоления си пуловер:
- Стихия е това! Променя се! Преди в Черно море нямаше рапани, появиха се!
- Знам, съобщиха ми.
- Нямаше големи сини медузи, появиха се.
- Мойте хора ми казаха.
- Сега се появи кокаин! Аз съм рибар - каквото довлече стихията, това вадим!
Прострелях го с очи:
- Лъжеш! Не съм чувал рибар някога да е ловил кокаин!
Той оцеля, закима:
- Много сте прав! Ама тия работи се променят! Преди какво ловяхме?
- Ти ще кажеш!
- Ловяхме цаца с мрежи, паламуд с въдици и заразни болести с лекомислени контакти! Това беше!
Реших да обърна палачинката, усмихнах се:
- Пак ще ловите, бе!
Той въздъхна:
- Сега е друго. Сега като минат пасажите с трицона, бивша цаца, идва паламудът. Като изловим паламуда, подхващаме пасажите с лефер. Ловим, каквото ловим и току се появи кокаинът. Него го ловим с голи ръце.
Пак го подхванах стоманено:
- Е, там ти е грешката! Що се бъркаш ти в наркотрафика, бе?!
Ако имаше време да размисли, сигурно щеше да се метне на колене, ама никакво време нямаше, та забърбори:
- Милост! Труден занаят е това! Аз оня ден е толчав найлонов чувал с кокаин измъкнах! Огромно чувалище! Едвам се преборих - аз дърпам да го кача в лодката, той дърпа да ме завлече надолу в морската бездна!
Продължих безмилостно обработката:
- Той може да не те завлече, ама аз ще те завлека, ако не дадеш кокаина!
Рибарят бе вече мой и само мой:
- Давам го! И на един писател дадох идея за новела - "Несретникът и морето". Беден рибар улавя в морето гигантски...
- Млък! - викнах. - Каквото извадиш - даваш го на мен!
- Ясно! Новелата ще напишете вие! Чирози от чувалите с кокаин да суша ли?
- Какъв чироз от кокаин, бе! - разхилих се. После го фиксирах за последен път. - Както го вадиш, така ще го носиш при мене!
Той само дето не си записа:
- Ясно! Мога ли да си ходя, а?
Заоглеждах върха на пурата си, вече тя ми стана най-важна:
- Има кой да те върне на морето! Репа! Изверг! Тоя - в багажника и обратно!
Те го изнесоха, а аз се замислих - беден рибар улавя в морето гигантски чувал, обаче в него няма кокаин, това веднага се установява с полеви тест, вътре има фолкдива, това също се установява с полеви тест, скрила се от досадни фенове в чувала, обаче...
|
| Изслушването на престъпника. |
