- Имало едно време едно царство... - започнал своята приспивна приказка дядото, който фактически бил дядо със старомодни и преобладаващо консервативни виждания за живота. - През девет гори в десета. През десет планини в единадесета. Визирам царството на огледалната демокрация.
- Нота бене! - учтиво го прекъснало внучето, което фактически било прогресивно внуче с подходящи езикови и компютърни умения. - Преди няколко приспивания подхвърли мисълта, че в това царство-господарство царували виртуалната царщина и реалната царедворщина, обаче забрави да ми обясниш какво представляват. Поисках да ми ги изтълкуваш по деветото издание на Кънсайз Оксфорд Дикшънъри, а ти яко политик сущий ми избяга по тъча към разни девети гори и прочие бабини деветини.
- От самото развитие на сюжета би могъл да се досетиш, че става дума за несъществуваща, затова и назована виртуална, форма на държавно управление, която се привижда като съществуваща само на деформираните управленци, - ясно резюмирал дядото. - Според нишката на сюжета един плешив деформант крачел нервно из прясно реституираните си дворци и на древно каталунско наречие назидавал заобикалящата го атмосфера как от малък са го учили да крачи из дворци и да не крачи никъде другаде, както и да ака в позлатено гърненце и да не ака никъде другаде. Лазели след него тълпи екземпляри от политическия елит с ожулени длани и колене, блеели "Ваше Величество, туйцък!", "Ваше Величество, онуйцък!" и с голяма национална отговорност защитавали коренните интереси на народа.
- Кога ще преодолееш традиционното за нашия балканизиран генофонд черногледство, бе, дядо? - отправило му справедлив актуален въпрос внучето. - Вземи пример от Тяхната си Величава Виртуалност! Ония дни разкритикувал в Сливен негативизма на вечните отрицатели. "България е във възход, казал Неговата си Величавост, хората вече не са толкова отчаяни, колкото вие, журналистите и дядовците, си ги представяте."
- Той сигурно е имал предвид някаква друга България, внучето ми! - ласкаво се разсмял добронамереният дядо. - Те са вече на смени, ротационно, не знаеш ли? Понеделник, сряда и петък сме Република България на Първанов, вторник, четвъртък и събота сме Царство България на Сакскобургготски, в неделя я даваме под аренда на Доган като Султанат Булгаристат. А впечатлението за възхода пък явно се е формирало по времето на нощните напикавания.
- Не си прав, дядо! - взе думата за реплика прогресивното внуче. - И боговете страдат, и те плачат, и тях ги боли маясълът. Не чу ли какво каза наскоро христосоподобният Соломон Паси - 13 години не бил спал спокойно, докато дочака деня на американската ратификация на натовските ни мераци. Ами Тяхното Виртуално Величество, което сподели, че и на него му било тежко, ама въпреки това гледал позитивно на личната си натежалост. Тя тежи, той гледа позитивно, тя тежи, той гледа позитивно, вкопчили са се здраво, кръв капе от сърцата им, както го е експонирал образно Никола Йонков, но един ще бъде повален, един ще бъде победен, и победеният няма да е Той, а ще е точно Тя.
- Ще, ще, внучето ми, заспивай сега - оправил одеалото му старецът.
- Дядо, а къде точно, в кой от планетарните региони се намирало това чудно царство на огледалната демокрация? - въздъхнало внучето с притворени очи.
- Ми там някъде - казал дядото.
(леко употребявани фейлетони, изглеждащи като нови )
Миряна, много те моля, стегни се в кръста и престани да ни сервираш една и съща манджа всеки понеделник: Миналия, значи беше: зеле с боб, а тая ни го пускаш притоплено същото под името боб със зеле.
Айде сега, човека е професор, това било, онова...разбирам...има си напластявания, отношения и изобщо, живял съм 35 години в България и помня как беше, ама в края на краищата този "пошличък сатирикон" деградира качеството на вестника. Не знам как не го усещате, мама му стара (не че ми дреме кой знае колко...в края на краищата нито имам акции във вестника, нито си вадя хляба чрез него )...ама като "постоянно присъствие" тук някак си трябва да ви го кажа: Право куме, та в очи.
Повярвайте ми: с най-добри намерения.
Ами не става то така. Така не се прави ВЕСТНИК!
Колкото за професора: както съм казвал и преди: Човеко си е убав...всичко е наред...обаче да седнеш и да си говориш с него, да си направите партийка шах, да си пийнете по две-три питиенца ииии...изобщо...ама да му позволявате да се изявява на тези "страници" си е подигравка с читателите...айде барем да сменя плочата, да го еба, да си затвори човек очите, ама това неговото, то направо намирисва на садизъм...айде баба Гицка и компания вече казаха пас с всички думи в българските речници започващи с "П", айде изпокопипействува се половината "Швейк", айде чухме и рицаря на печалния образ да смотолява куп безмислици, които биха обърнали горкия Сервантес в гроба... а сега и този пусти дядо ли ще ни налива главата със своите "огледални светове" до припадък?
Ами като не може човека да е иновативен, ами да вземе да краде, бе мама му стара. Я да отвори там някой руски хуморитичен вестник, я да помоли някой приятел да му подхвърли някакъв нов сюжет...ако ми се помоли на мен, айде и аз ще му подхвърлям идейки (безплатно даже )...ама да го оставяте човека така да се резили пред общността е направо НЕЧЕСТНО. В края на краищата - няма ли кой да му каже: Царят е гол? Ами бъдете хора, мамка му стара - недейте да го окуражавате така - това си е МЕЧЕШКА УСЛУГА.
Тц, тц, тц...ако свършиха свестните, ами да взема аз да почна пак да ти пращам материали в края на краищата, ама недейте така лека полека да саботирате вестника. То нали знаеш - така се почва. Днес компромисче с тоя - е, наш човек, утре друг ще почука с "тофу материал" - амиии, сега неудобно някак си...в други ден - трети ще каже: Ами гледай, ти оня го публикуваш, пък мен, дето сме яли и пили на една маса, на боклука ли ще ме изхвърлиш? И задействува ли се това перпетум-мобиле, спиране да знаеш - няма...айде да спирам, че току виж съм прескочил бариерата на приличния език.
Може и да звуча нетактично, ама туй си е истината...ако щеш се сърди, ако щеш се цупи - нямам моралното право да ги премълчавам тия работи...пък ти както искаш ги приемай.
).
) и съм видял повече от колкото ми се искало да видя, даже...така че именно поради тези причини аз мога да си пиша точно това което си искам (демек, баш това което си мисля )...без да ми пука, ако разбираш тънкия ми намек. 
