Заглавието "Глобалната икономика. Теория и реалност" на Иван Николов ще подведе инертния читател (изд. "Сиела"). Защото инерцията ни възпита да възприемаме икономиката като говорене за приватизация, валутни курсове, нарастване на националния доход и други такива неща. Които, подхвърлени на журналистите по подходящ начин, повече скриват икономиката, отколкото я показват.

Някогашният голям началник в науката претендира, че бележи границите на нова икономическа теория. "Вечна ли е икономиката?" е от основните му въпроси. Парадоксалният привкус е вече парадоксален вкус в обобщението, че "глобализацията съдържа в себе си отрицанието на капитализма като обществено-икономическа система". За да убеди неинертния читател, че характерният вкус в такова заключение е продукт на мисловна ферментация, Николов е направил няколко любопитни неща. Извлякъл е рационални елементи от теоретичните находки на изследователи като Г. Бекер и К. Валтух, преодолял е доминаращата, поне у нас конфронтация между икономикс и политикономия, останал е встрани от конюнктурата. Изглежда е необходимо от хора като него да престане да зависи каквото и да е, за да пропишат интересно.

Книгата на Николов не е кой знае колко сложна, макар че по дефиниция книгите по икономика не са за четене. Тя е за всички, които я карат с убеждението, че разбират от икономика. Да се теоретизира в общество, където е закон думата на гастролиращите чуждестранни чиновници, пък били те и с чисто български имена, е екстравагантно занимание. "Тази объркана икономика изисква отнякъде и малко светлина, какво става, защо става така, настъпват промени голями, радикални и глобални", пише Николов. Но той говори за икономиката с голямото "И", не за приватизация, валутни курсове и т.н., което пък няма да се хареса на живеещите с убеждението, че икономиката им е ясна.

И една номинация от нас: четивото заслужава наградата за най-зле редактирана книга, престижното издателство знае защо.