Работата на анестезиолога е да изтрие съзнанието на пациента, да елиминира болката и да го обездвижи. Той се грижи за сърдечния ритъм, кръвното налягане и дишането на пациента, когато е под упойка. Ето какво изпускат хората, когато са под анестезия.

Защо операциите се правят на гладен стомах? Причината е, че упойката отпуска мускулите и изключва рефлексите. Сфинктерът между стомаха и хранопровода се отпуска, както и адукторът на ларинкса, което позволява на съдържанието на стомаха да нахлуе в устата и оттам - в трахеята. Ако храната попадне във въздушните пътища, пациентът може да се задуши или стомашната киселина да увреди белия му дроб. Затова обикновено на пациентите се казва да гладуват между 6 и 8 часа преди операцията. Позволени са само бистри течности до два часа преди упойката - без бульон или мляко, - тъй като те не водят до образуване на стомашни киселини. Мазната храна води до производство на най-много киселини, затова тя трябва да се спре най-късно 8 часа преди операцията.

Над 150 години откакто се оказва, че вдишването на етер прави човек безчувствен, още не можем да отговорим на въпроса как работи анестезията. Но поне знаем какво прави тя - спира стреса и тревожността за операцията, предотвратява формирането на спомени, облекчава болката, спира движението и контролира кръвното налягане и сърдечния ритъм. Все още има дебат дали анестезията предотвратява появата на спомени, или избавя мозъка от тях - и в двата случая, дори и спомените да възникнат в мозъка по време на упойка, те не идват в съзнанието на пациента след това. За да се подсигури пълната амнезия, понякога на пациентите трябва да се дават допълнителни лекарства по време на операцията. Идеята е нито един пациент да не помни какво се е случвало, докато е под упойка, но въпреки това има хора, които все пак имат спомени.

Преди операция на възрастните пациенти първо се инжектира успокоително, след което анестезиологът ги кара да започнат да броят от 100 надолу, но през 7. Още на 93 те са толкова отпуснати, че не могат да го кажат. Децата обаче започват борба само при вида на спринцовката, затова на тях се дава газ, при това маската е с някакъв любим аромат - например на дъвка.

Най-често използваните видове газ са десфлуран, изофлуран и севофлуран. Севофлуранът е най-популярен. При него времето, нужно пациентът да загуби съзнание, е от 8 до 10 вдишвания. А майката на всички лекарства, това, което е последният начин да се върне животът, е епинефринът. Той е винаги подръка на анестезиолога. Хормонът, известен и като адреналин, ускорява замиращия сърдечен ритъм и увеличава падащото кръвно налягане и е животоспасяващ.

По-вероятно е да ви удари гръм, отколкото да умрете, докато сте под анестезия. Гаденето и повръщането са най-честите проблеми след упойката. То е най-често срещано след очни операции - при цели 75% от пациентите. Средно за всички видове хирургия процентът е 30. По-сериозните дихателни усложнения настъпват при 1-2 на сто от случаите, варирайки от неочаквани нива на кислород до вдишано в дробовете стомашно съдържимо. Здравият, нахранен и хидратиран пациент има най-добрите шансове. Затова опитайте да контролирате това, което можете - кръвното си, нивото на кръвна захар и ако имате заболяване на въздушните пътища като астма. Ако не можете да спрете да пушите като цяло, то поне не го правете в дните преди операцията.

Много хора вярват, че анестезията отнема нещо от съзнанието на пациента. Допускането на близките до пациента в реанимация прекалено рано само затвърждава това погрешно схващане. Все пак пълното излизане от упойка е доста по-бавно от приспиването. Освен това човек е в състояние да се движи и да реагира на команди скоро след операцията, но разпознаването на хора и лица изисква по-висша мозъчна функция и е последната способност, която се връща след събуждането.

-------------------

Авторът е анестезиолог с 30-годишен опит и е участвал в над 30 000 операции.