19-ият пълнометражен филм на "Пиксар" ги намира във върхова форма. Макар да са най-успешната филмова компания в света (всичките им филми са касови хитове и са печелили 8 "Оскара" от 16 възможни), в последните години те лавират между ярката изобретателност, която ги направи богове на анимацията, и чистилището на продълженията, в което напоследък цял Холивуд е затънал до ушите. Въпреки че те имат дори добри продължения. Едно от тях е "Играта на играчките 3", чийто режисьор Лий Ънкрич се заема и с "Тайната на Коко".

Преди да изгледа трейлъра и филма, подкован от традицията на "Пиксар", човек си мисли, че Коко навярно е папагал или поне момченцето в главната роля; а може би пък е името на кучето му, порода "улична превъзходна". Кучето Данте е общо взето единственото животно във филма и дори не е антропоморфно, момчето всъщност се казва Мигел, а Коко е името на неговата престаряла прабаба, която се появява във филма за пет минути и почти не гъква.

Мигел мечтае да бъде музикант като своя идол Ернесто де ла Крус. Бедата е, че преди много поколения прапрадядото му е изоставил жена и дете, за да се отдаде на китарата и кариерата. И ето че вече сто години в рода "музика" е мръсна дума, а върху струните има вековно вето. Дори образът на този прапрадядо е изрязан от семейните снимки и никой не помни името му. В мечтите си Мигел стига до логичното заключение, че вече покойният Де ла Крус е обезглавеният мариачи от черно-бялата фотография във фамилния олтар. В Деня на мъртвите (Dia de los muertes, нещо като мексикански Хелоуин, но със съдържание) момчето решава да преследва мечтата си. Тя го отвежда до Оня свят. Не че Мигел е умрял (все още), но в нощта на празника живи и мъртви имат шанса да преминат по моста от златисти венчелистчета, ако семейните традиции са както трябва.

За съжаление сюжетът на "Тайната на Коко" не е напълно оригинален. Той повтаря множество от елементите на излезлия през 2014 г. Book of Life. Сценаристите на студиото в Емеривил обаче са го почистили от излишествата, а брилянтните им аниматори са създали поредния смел нов свят от ярки и възторжени рисунки. Чак да ти се прииска да умреш, като видиш Рая на "Пиксар" в целия му неоново-футуристичен блясък. В тяхната фантазия дори битът на подрънкващите скелети не е сив и безутешен свят на сенките, а цветна и забавна "друга планета".

Бунтовният тийнейджър Мигел обаче има други планове. След като си счупва главата сам, той търси и намира подкрепата на близките си - живи и мъртви. В крайна сметка успява да разруши семейното табу, да сложи край на стоте години самота и да сбъдне музикалната си мечта. А "Пиксар" създават поредния всевалиден наратив за важните неща в живота.

Може би единственото слабо място на "Тайната на Коко" са песните. Те са бледи и неубедителни, поне във версиите си на български език. Нито следа от шлагери като "Деспасито", заради които латино културата е на гребена на вълната и извън собствените си етнически предели.

По традиция "Пиксар" придружава всеки от 18-те си филма дотук с късометражно бижу, създадено от младите надежди в Емеривил, които някой ден ще застанат зад руля и на пълнометражните продукции. "Гарнитурата" тук идва не от студиото, а от компанията майка "Дисни".

"Замръзналото кралство: Коледа с Олаф" е 20-минутен филм, който ни връща в ледените селения на най-големия хит на конгломерата (1.3 милиарда долара след премиерата през ноември 2013 г.) В Арендел цари мир и любов, но социопатията на Елза заплашва да провали и предстоящия празник. Олаф и еленът Свен тръгват да дирят "коледна традиция" за сестрите, лишени от семейни сбирки около софрата в първите си две десетилетия. Комичният потенциал на двойката е сериозен, а филмчето сполучливо - макар да е в типичния за "Дисни" захаросан стил и рязко да се отличава от повествователната традиция на "Пиксар".