|
| *** |
- Здравей, комши, мача ще гледаш ли?
Обикновено аз звъня на комшията с жив интерес станало ли е винцето, но сега той стоеше върху изтривалката със съответното шише от минерална вода в ръцете си.
- Заповядай, комши, такъв сеир пропуска ли се!
В кухнята веднага се намериха чаши и малко сиренце.
- Ами твоят телевизор какво, повреди ли се? - попитах.
- Абе не, работи, ама по-добре да се беше развалил - въздъхна той.
- Защо бе, човек?!
- То това малко секретно пада, ама... - Той се огледа, сниши глас. - Откакто вдигнаха баровския блок до нашия, един филм не мога да изгледам като хората!
- Нали ти прокараха кабелна телевизия? - казах с добре прикрито злорадство.
- Е, то оттам тръгна! Онези майстори, дето си викаха на прякор "майора" и "капитана", сума ти и кабели изтеглиха през нас, 200 канала сме щели да ловим, пък то - дръжки! Пускам телевизора да видя някой поучителен сериал - на екрана се облещил оня комшия, с якия врат и се бръсне срещу ми!
- Кинозвезда станал?! - опулих се.
- Във вестника пишеше - подследствен. За кино не пишеше. Щракам на друг канал - онзи, висшият чиновник, по гащи пише есемеси! Щракам пак - мутреса пържи яйца!
- Какво е това чудо бе, комши?! - зададох законен въпрос.
- Казва ли ти някой! А пък да пусна радиото, направо не смея, щото онзи ден го пуснах и такова пъшкане се чу от него, направо потънах в земята от срам пред детето! А пък от шкафа... - Тук комшията направо зашепна. - От гардероба се чува как някой брои пари!
Ахнах:
- Кого си затворил в гардероба бе, човек?!
- Никого не съм затварял в гардероба! - дръпна се той - Техниците...
- "Майора" и "капитана"?
- Точно те! В гардероба си бяха сложили инструментите, пък за беля загубиха ключа от него и сега така си стои, обаче отвътре се чува как някой брои пари!
- Непрекъснато?
- Не, от време на време се пазари като бесен, но обикновено брои пари.
- Е, защо не го отвориш този гардероб и да видиш каква е работата?
- Нали ти казах, майсторите загубиха ключа. Пък да го разбирия, не смея, страх ме е от онзи...
- Кой?!
- Как да ти кажа... - Той се зачеса по задната част на мозъка. - Нали си видял, че вкъщи, на стената на хола, онази, южната, има едно парче тапет два на един, дето не съм го сменил?
- Да ти кажа честно, винаги съм се чудил защо в цялата къща смени тапетите, пък само онова парче остави.
- Как няма да го оставя?! Отлепих стария тапет и в стената зейна дупка, а вътре - цивилен.
- Какъв цивилен?!
- Цивилен, бе, не си ли виждал цивилен?! Та и под моя тапет такъв, цивилен, със слушалки на главата. Гледа ме, шътка, "Шът, вика, тапета на място!" И аз какво да правя, залепих обратно тапета и сега ме е страх даже да се приближа до там, с жената избикаляме на два метра това място.
Зацъках:
- Леле-леле, комши, какво ти дойде до главата!
- Мани, не е за разправяне, ами я чакай, че ще изтървем мача!
Пуснах телевизорчето в кухнята и на екрана... Попадали сте след полунощ на общообразователни филмчета, знаете как изглежда цялата работа. И как пъшка!
- Я, какви са тия?! - облещи се комшията.
- Това е госпожицата от мезонета! - извърших разпознаване. - Гледай, истински са й! Дължиш ми два лева!
- Чакай-чакай! А това не е ли самият господин... Как му беше името...
Той беше, което и потвърдих. После се сетих:
- Техниците са объркали кабелите! Изтървахме мача!
Комшията махна с ръка:
- Нищо де, да видим тука какво ще стане. Айде, наште!
После пак се обзаложихме и ако онзи господин устиска, ще изкарам още два лева.
|
| *** |
