След години трупане на дългове и лошо управление на част от болниците държавата е на път да започне да закрива тези, които са в най-лошо финансово състояние. "При лечебни заведения, които са в тежко състояние и в същия регион има и други болници, които могат да поемат нуждите на населението, може да се върви към закриване", обяви здравният министър Кирил Ананиев пред БНТ в първото си интервю, откакто е на поста. За структуроопределящи болници, които няма как да се затворят, но са в тежко състояние, ще се предприемат мерки за стабилизиране, допълни той.

Ананиев припомни, че за момента дълговете на държавните лечебни заведения са 420 млн. лв., просрочените са 162 млн. лв., а сред първите проблеми, с които се е заел начело на МЗ, е именно финансовото състояние на болниците. "В момента правим пълен финансов анализ, на базата на който ще предложим на правителството конкретни мерки, които да подобрят структурата на системата и да оптимизират дейността", съобщи здравният министър и допълни, че системата ще бъде преструктурирана в частта за държавните лечебни заведения. "По друг начин казано, ще се опитам без наличие на одобрена здравна карта да направим такава само за държавните лечебни заведения", поясни той. "Влизаме във всяка една държавна болница и правим анализ на цялостната й дейност, отделение по отделение, виждаме къде са ефективните и неефективните разходи", обясни Ананиев.

При анализа болниците са класифицирани на четири групи. В първата попадат онези, които са в добро финансово състояние, а във втората са болниците с неголеми дългове, които могат да бъдат стопени с добро управление. "Третият тип болници са с много сериозни дългове, с тежка структура на управление, с не най-правилните отделения, липса на персонал. Някои от тези болници обаче се явяват структуроопределящи и не могат да бъдат заместени от други лечебни заведения, които да поемат контингента от болни. В този случай ще вървим към едно преструктуриране, така че да могат да се издържат и да вършат тези дейности, за които имат материална база и персонал", каза Ананиев. В четвъртата група са болниците, които също са в много тежко финансово състояние, но в региона има и други, които могат да поемат пациентите им. Именно в тази група може да се върви към закриване на болници, стана ясно от думите на Ананиев.

Според последния анализ, подготвен от предишния министър Николай Петров, към края на миналата година в групата на болниците, чиито приходи не покриват разходите и са наложителни оздравителни планове, са областните болници във Враца, Бургас, Сливен, Кюстендил, Пловдив, Ловеч, Ямбол, Силистра, Габрово, Търговище, Шумен, университетските във Варна, Стара Загора и Русе, ортопедията в Горна баня, "Пирогов", университетската болница по неврология и психиатрия "Св. Наум", педиатрията в София, ИСУЛ, Александровска болница, областният онкодиспансер в София. Част от тези болници са и в задълбочен процес на декапитализация - ИСУЛ, Александровска, "Пирогов", ортопедията, болниците във Враца, Ловеч, Бургас, Пловдив и Стара Загора. В огромната си част всички тези закъсали болници са структуроопределящи и е малко вероятно да бъдат закрити.

В групата на болниците в тежко състояние обаче са и болниците по белодробни болести в Перник, Велинград и Роман, болницата за рехабилитация в Мездра и психодиспансерът в София, при които рискът от закриване е по-голям.

Ананиев смята, че лошите финансови резултати на болниците се дължат както на зле финансирани клинични пътеки, така и на лош мениджмънт и корупционни практики на места. В момента се анализират и тези въпроси, за да може да се противодейства, обясни министърът и припомни, че предстои догодина да се актуализират цените на най-зле платените клинични пътеки.

"България е на трето място в света по брой на болници на 100 000 души население и на второ място в Европа по същия показател. Съгласете се, че така няма как да се продължава", отбеляза министърът. Догодина се предвижда да се извадят дейности от болничната помощ към извънболничната, допълни той.



ЗЛОУПОТРЕБИ

100 млн. лв. е очакваният преразход за лекарства на НЗОК тази година, затова се налага и мораториум за нови медикаменти догодина - за да се реши проблемът с дефицитите, каза Ананиев. Според него до момента контролът при медикаментите е бил на "изхода" на системата - основно проверка на документи. "Много малко бяха възможностите да се стигне до истинската причина за този преразход", отбеляза той. Тепърва контролът ще бъде засилен и на "входа", както и по време на самото лечение. "Аз съм убеден, че там ще бъдат разкрити доста нерегламентирани практики, които водят до нарастване на разходите за лекарства. Има и определени злоупотреби с лекарствата във връзка с т.нар. паралелен износ. Скоро ще чуете информация, която ще го потвърди", заяви Ананиев.