"Корпоративна търговска банка е проблем от такова естество, от такъв мащаб и на такова ниво, че нито една система за контрол, която е под най-високото (политическо) ниво, не може да се справи с него. Можем да наричаме модела с различни имена, но това, което трябва да търсим, е проблемът с върховенството на закона и проблемът с корупцията. Това е фундаменталният проблем на България, който ние 27 години не адресираме."

Горчивият извод е на асоциация "Прозрачност без граници". Той се основава на обширното проучване "Оценка на системата за почтеност в банковия сектор в България", което анализира поведението на всички институции, призвани да контролират банковия сектор, в периода 2009-2014 г. Изследването е провокирано от гръмотевичния фалит на КТБ.

Проучването дава най-слаба оценка на одиторите, които са проспали отпускането на рискови кредити и не са подавали сигнали за нередности до Комисията за финансов надзор (КФН), ДАНС, прокуратурата.

Според авторите на анализа много зле се представя и БНБ - при това не поради липса на ресурси и експертиза, а защото е била подвластна на "външно политическо влияние" и защото й е куцала организацията на работа. Коренът на проблема е в модела, по който се избират шефовете на БНБ, КФН и Комисията за надзор над регистрираните одитори. Обикновено постовете се заемат от политически фигури, идващи от средите на управляващите - като доскорошния управител на БНБ Иван Искров, бивш депутат от НДСВ, пишат те.

Експертите на "Прозрачност без граници" подчертават "безкритичния подход" на БНБ към подаваните от КТБ периодични отчети и необяснимото намаляване на инспекциите на място. През 2014 г. са били проверени едва 5 кредитни досиета. Има и фрапиращи примери на злоупотреба със служебна информация и конфликт на интереси - шефът на "Банков надзор" в БНБ Нели Кордовска например закрива депозита си ден преди затварянето на КТБ, при това след работно време.

Комисията за финансов надзор не се е взирала особено в данните за качеството на активите на КТБ и в схемите за набиране на финансиране.

Кризата "КТБ" е разкрила дефекти в работата на Народното събрание, констатира проучването. Парламентът приема формално и без дискусия годишните доклади на надзорните институции. От комисията за одиторите от години сигнализират, че е необходимо да се променят правилата в тяхната сфера, но никой не откликва. Но най-големият грях на депутатите е, че слагат начело на надзорните органи партийни и политически зависими кадри.

На фокус в анализа на "Прозрачност без граници" е и самата КТБ, управлявана почти еднолично от Цветан Василев - едновременно мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет. Това е било в пълен разрез с правилата, но БНБ не го е забелязала. Самата банка системно е подавала недостоверни, неточни и непълни данни пред надзорните институции.

Дейността на КТБ по влогонабиране, кредитиране и инвестиции е била твърде непрозрачна и пълна с нарушения. Практиката, която оказва критично лош ефект, е била сложната плетеница от свързани с Цветан Василев фирми и персони, които са взимали заеми от КТБ за различни за икономически, медийни и дори политически проекти - като партията на Бареков.



НИ ЧУЛ, НИ ВИДЯЛ

Дефицити се наблюдават във всички разгледани институции, заключават анализаторите. Сред най-съществените проблеми е драстичното разминаване между законово разписаните правила и процедури и практическата им реализация. Както и формалната независимост на надзорните органи, които реално се оказват под влиянието на нелегитимни политико-икономически интереси. Причината трябва да се търси както в изредените вече фактори, така и в пасивността на органите, нежеланието им да поемат инициативата и липсата на взаимодействие помежду им. Крайният резултат е провал при защитата на публичния интерес по отношение на банковия сектор.