Откакто преместиха съда в сградата до моята бирария, работата съвсем се омаза. Приятната компания от скромни квартални пияндурки се смени с лъскави костюмари, които по навик, преди да си поръчат бира, заявяват, че не виждат законова пречка да изпият още една с техни клиенти, които нищо не казват, но гледат мрачно и мръсно, защото на съседната маса е забил нос в пяната прокурорът им, отегчени съдии, които пък държат да ги наричат магистрати, защото имали магистратура, агенти под прикритие човъркат невинно в чиниите, правят се на обикновени граждани, пристрастени към киселите краставици и пускат по едно ухо в изпълнение на оперативните задачи. Над масите се премятат алинеи, мерят се членове, подхвърлят се прецеденти.

От юридическите им термини дори вишничката в двора изсъхна през есента!

И бирата ми се вкисва заедно с настроението.

Ето и сега.

- Това кебапче ще го ядете ли?

Не бях забелязал кога се е примъкнал на празното място до мен. И веднага - окото му в кебапчето ми.

- Не - рекох, - то стои тук за приличие. Без мезе пият само алкохолиците.

- Жалко - каза оня. - Мислех, че ви е излишно... Вие не забелязахте, но аз вас отдавна ви наблюдавам.

- Мен?

- Вас. И кебапчето.

Брей, вече явно и кебапчетата са под наблюдение!

- Кебапчето - ясно. Мен пък защо?

Онзи се направи, че се притесни.

- Защото следя изявите ви отдавна...

Колко му е на човек да му стане хубаво - ето, поне един читател си имам на тоя свят, ценител на изящната словесност, човек, който ме следи...

- Благодаря - рекох, като се направих, че не ми е станало благо на душицата, - не знаех, че ме следите...

- Глупости - обиди се оня. - Няма такова нещо - вас никой не ви следи! Виж, на съседната маса има двама, дето ги следят. Третия никой не го следи, но няма да ви кажа кои от двамата са обекти и кой е само субект.

- Мога да отгатна - предложих. - Залагам кебапчето срещу една бира - следят двамата с пържените картофки, а онзи, с шкембе чорбата са го оставили да си я сърба безконтролно.

- Не мога да ви кажа - рече тъжно оня. - Не ми е за бирата, но не мога да застрашавам националната сигурност... Нямам това право! Но в интерес на истината - имате добра интуиция, само това мога да ви река.

Стана ми още по-хубаво.

- А защо мен никой освен вас не ме следи? - попитах.

- Не представлявате интерес - рече ми ловецът на кебапчета.

Пада ми се - като си проси човек комплименти, му се връща тъпкано.

- Аз? Не представлявам интерес? Как така - не представлявам интерес! Знаете ли какво казах по телефона в понеделник? Ушите ви щяха да се изчервят! Ами какво мислех да напиша във вторник? Направо си плачеше за намеса на компетентните органи! Как така - не представлявам интерес!

- В оперативен смисъл - поясни онзи. - Иначе сте интересен индивид, много съм слушал за вас...

- А, значи все пак ме слушате - зарадвах се. - За момент си помислих, че сте ме пропуснали. Всички ги слушат, само мене - не. Вземете си кебапчето - заслужихте си го.

- Никой не ви слуша - въздъхна онзи. - Това са интриги и медийни балони. За отклоняване на вниманието. Ето, докато вие се интересувахте от съседната маса, аз ви задигнах кебапчето, видяхте ли! Като не внимавате...

Ей, това специалните служби са си специални служби - тихи и незабележими бойци на тихия фронт, докато се обърнеш - не само те подслушали, ами ти задигнали и кебапчето!