От тази година вноската за пенсия на всички от трета категория вече е 19.8 на сто. 5 на сто тази сума за родените след 1959 г. отива в универсалните пенсионни фондове. Останалите 14.9 на сто влизат в НОИ за държавната пенсия. Осигурителната тежест продължава да се разпределя в съотношение 60:40 за работодателя и работника. Така при средна заплата от 1000 лв. осигурителната тежест за пенсия ще е 198 лв., от които работникът ще плаща 79.2 лв., а останалата част е за сметка на работодателя. Според бюджета на Държавното обществено осигуряване приходите ще бъдат малко над 6.5 млрд. лв., като от по-високата вноска се очакват 212.3 млн. лв. повече. Това е с около 900 млн. лв. повече само от осигуровки спрямо плана за тази година.
Осигурителната тежест се увеличава и по другото направление - минималните осигурителни прагове се повишават средно със 6.8 на сто. По-голямата част от това увеличение идва от ръста на минималната заплата, а останалото е заради наложения административен ръст от 3.9% върху праговете, защото и миналата година работодателите отказаха да преговарят и провалиха преговорите за минималните осигуровки. Заради това увеличение на минималните осигуровки в НОИ очакват допълни приходи от 78.2 млн. лв.
Минималната заплата вече е 510 лв., а според данните на НСИ над 400 хил. българи са се осигурявали на нея през миналата година. Те ще получат увеличение на дохода си със средно 11%. Нетният доход на нископлатените работници ще се увеличи с малко над 10 на сто, или с 37.18 лв. Това означава, че хората на минимална заплата ще вземат догодина по 396.1 лв. Ефектът за общественото осигуряване от този ръст е 5 млн. лв.
Още една група получава увеличаване на минималните осигуровки - земеделците и тютюнопроизводителите ще се осигуряват за пенсия на поне 350 лв. тази година, което е с 50 лв. повече спрямо 2017 г.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
През 2018 г. НОИ ще плаща повече на майките и на безработните. Обезщетението за втората година от майчинството се увеличи на 380 лв. (с 40 лв.), а минималната сума за безработните вече е 9 лв. на ден. Освен това от средата на м.г. действа и новият вид обезщетение за майките, които се върнат на работа, преди детето да навърши една година (след 135-ия ден от раждането). Те получават половината от майчинството си от НОИ към заплатата от работодателя. Вече има и максимално дневно обезщетение за безработица - 74.29 лв. на ден, като то е сметнато на 60% от максималния осигурителен доход. НОИ обаче затяга условията за получаване на обезщетение за безработица - ще се иска осигуряване най-малко 12 месеца от последните 18 месеца (сега се искат 9 от 19 месеца). Освен това се иска и повече години осигуряване, за да се получават максимално дълго парите от НОИ. Всеки без работа може да получава максимум една година обезщетение, но трябва да има стаж поне 15 години (до миналата година се искаше 12 години стаж). Ако пък е уволнен по инициатива на работодателя, но срещу компенсация от поне 4 заплати, вече ще има право само на минимално обезщетение от НОИ.
Мъжете ще се пенсионират на 64 г. и 1 месец, жените - на 61 г. и 2 месеца
Пенсиите ще се увеличат само с 3.8% от юли
И през 2018 г. продължава увеличаването на необходимите възраст и стаж за пенсиониране. От 1 януари мъжете се пенсионират на 64 г. и 1 месец, ако имат поне 38 г. и 6 месеца стаж. И докато за мъжете възрастта расте само с един месец и така ще е, докато стигне 65 години, то при жените увеличението е с два месеца. Жените тази година излизат в пенсия на 61 години и 2 месеца. Необходимият им стаж ще е 35 години и 6 месеца. По-строгите условия ще се отразят на броя на пенсионерите - очакванията са те да са по-малко спрямо миналата година.
Около 84 хил. българи пък ще получат писма от НОИ, че им предстои да се пенсионират през 2019 г. Идеята е тези хора да се подготвят с документите и да преценят дали ще продължат да работят и след това, или пък обратното - искат да излязат в пенсия една година по-рано, както им позволява законът. Тази година писма ще получат мъжете, родени между 1 декември 1954 г. и 31 октомври 1955 г., както и жените, родени между 1 ноември 1957 г. и 31 август 1958 г.
Тази година продължава да се увеличава и възрастта за хората, които нямат необходимия стаж - те ще излизат в пенсия тази година на 66 г. и 2 месеца, но трябва да са се осигурявали поне 15 г. Тази възраст ще продължи да расте с по два месеца, докато стане 67 г. през 2023 г.
Значително увеличение на пенсиите не се очаква. От 1 юли парите на възрастните хора ще се увеличат с 3.8%. За разлика от двуцифрения процент, с който бе увеличена на два пъти минималната пенсия миналата година, за тази година управляващите не предвидиха нищо подобно. Минималната пенсия също ще се увеличи само с 3.8% - от 200 лв. ще стане 207.6 лв. от юли. Тази година би трябвало да не се повтори гафът с индексациите на пенсиите, заради който миналата година близо 270 хил. възрастни хора не получиха никакво или много по-малко от планираното по закон. С 3.8% индексация средната пенсия ще стане 363 лв., тоест с около 20 лв. повече от миналогодишната. Максималната пенсия остава 910 лв. От догодина за новите пенсии вече няма да има таван, но за всички отпуснати до края на тази година той остава.
Тази година продължава и покачването на възрастта за пенсия за военни и полицаи. Те се пенсионират вече на 53 г. и 2 месеца, като трябва да имат и 27 години стаж, от които поне 2/3 в системата. Всички, които до края на 2016 г. бяха изпълнили условието за 27-те години стаж, могат да продължат да се пенсионират независимо от възрастта си и до края на тази година.
РАМКА
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е малко над 11 млрд. лв. Дефицитът е 4.2 млрд. лв., които хазната ще покрие, и то въпреки ръста на пенсионната осигуровка и планираните повече от 900 млн. лв. приходи. Близо 9.5 млрд. лв. ще отидат за пенсиите. За обезщетенията за майчинство се предвиждат 545 млн. лв., за временна неработоспособност - 515 млн. лв., за безработица - над 396 млн. лв.
Около 84 хил. българи пък ще получат писма от НОИ, че им предстои да се пенсионират през 2019 г. Идеята е тези хора да се подготвят с документите и да преценят дали ще продължат да работят и след това, или пък обратното - искат да излязат в пенсия една година по-рано, както им позволява законът. Тази година писма ще получат мъжете, родени между 1 декември 1954 г. и 31 октомври 1955 г., както и жените, родени между 1 ноември 1957 г. и 31 август 1958 г.
Тази година продължава да се увеличава и възрастта за хората, които нямат необходимия стаж - те ще излизат в пенсия тази година на 66 г. и 2 месеца, но трябва да са се осигурявали поне 15 г. Тази възраст ще продължи да расте с по два месеца, докато стане 67 г. през 2023 г.
Значително увеличение на пенсиите не се очаква. От 1 юли парите на възрастните хора ще се увеличат с 3.8%. За разлика от двуцифрения процент, с който бе увеличена на два пъти минималната пенсия миналата година, за тази година управляващите не предвидиха нищо подобно. Минималната пенсия също ще се увеличи само с 3.8% - от 200 лв. ще стане 207.6 лв. от юли. Тази година би трябвало да не се повтори гафът с индексациите на пенсиите, заради който миналата година близо 270 хил. възрастни хора не получиха никакво или много по-малко от планираното по закон. С 3.8% индексация средната пенсия ще стане 363 лв., тоест с около 20 лв. повече от миналогодишната. Максималната пенсия остава 910 лв. От догодина за новите пенсии вече няма да има таван, но за всички отпуснати до края на тази година той остава.
Тази година продължава и покачването на възрастта за пенсия за военни и полицаи. Те се пенсионират вече на 53 г. и 2 месеца, като трябва да имат и 27 години стаж, от които поне 2/3 в системата. Всички, които до края на 2016 г. бяха изпълнили условието за 27-те години стаж, могат да продължат да се пенсионират независимо от възрастта си и до края на тази година.
РАМКА
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е малко над 11 млрд. лв. Дефицитът е 4.2 млрд. лв., които хазната ще покрие, и то въпреки ръста на пенсионната осигуровка и планираните повече от 900 млн. лв. приходи. Близо 9.5 млрд. лв. ще отидат за пенсиите. За обезщетенията за майчинство се предвиждат 545 млн. лв., за временна неработоспособност - 515 млн. лв., за безработица - над 396 млн. лв.
