Приятелите ми бяха категорични:

- Трябва да участваш на всяка цена! Това вече е истинското преброяване на хората. Конкретно, ясно и най-вече - достоверно. Няма стъкмистика, няма измама.

- Много важно - рекох тежко аз, - да се оправят без мене.

- Абсурд! - викат приятелите. - Трябва да участваш! Всеки в нашата страна трябва да бъде отбелязан, описан и класифициран! Само така могат да направят живота ни по-поносим.

Вдигнах рамене.

- Добре - рекох, - ама после вие ще почерпите. Уморих се сам да си плащам сметките.

На другия ден отидох в бюрото по преброяване. Имаше невероятни опашки. Хора се стичаха от всички страни и чинно заставаха един зад друг. Такова нещо не бях виждал дори и при свободни и демократични избори у нас. Нямах никаква по-важна работа - всъщност нямах никаква друга работа - ама мразя да стоя по опашки. Потърсих и намерих един от служителите на реда. Викам му:

- Колега, много народ има нещо тука!

- Така е - съгласява се той - всеки иска да си признае какъв е, да бъде описан правилно и най-после списъците на държавата да станат като хората.

- Нали - викам му, - у нас скоро преброяваха всички, даже и умрелите, които винаги гласуват по избори. Не знаех, че толкова скоро пак ще ни описват.

- Това - вика организаторът - не е обикновено преброяване. Тука не се пита кой е мъж, кой не е, млад ли си, стар ли си. Няма такова нещо. Преброяването за първи път е реално, то отбелязва кой какъв е и как живее.

- Какво му е реалното? - питам го.

- Слушай внимателно - вика организаторът, - щото се уморих да го повтарям. Отиваш в секцията, даваш личните си документи, отмятат те в списъка, ти сам казваш какъв си, що си, а те ще го отбележат и край. После всичко отива нагоре, държавната машина го поема, там ще вземат решения, ще променят законите и всичко, така че нещата да тръгнат по мед и масло, а човекът тука да е още по-щастлив.

- Давай - вика, - че бая народ се събра, ако още се мотаеш, тука ще нощуваме.

- Чакай малко - спирам го аз, - да прегледам списъците и да видя къде ще ме броят

- Този път - вика онова перде - списъци няма. Всеки сам решава къде да се запише.

- Е, хубава работа, може ли така!

- Разбира се, че може, дори е най-честно. Избирай. Ето, тука например е секция "Идиоти". Всички, които всеки ден правят едно и също, търкат талончета и очакват да им падне щастие от небето, са там. Можеш да се отметнеш в списъците.

- Ма това - викам му - си е направо обидно!

- Осъзнаеш ли го, няма нищо обидно. Цял куп хора се чувстват като идиоти и е добре да бъдат описани и класифицирани.

- Не ща тука!

- Можеш да се запишеш на следващата опашка. Ето, виж табелката: "Наивници". Там са хората, които вярват, че утре ще е по-добре, а светлото бъдеще ни чака ей там, зад ъгъла. А?

- Аз не съм наивник!

- Хе-хе! Окей, можеш да отидеш оттатък, там е секция "Глупаци". Това е опашката от всички, които се кълнат в държавата, партиите и властта и очакват те да оправят живота им.

- Колега - викам му, - няма ли място, където се отмятат имената на истинските хора, на тези, които се определят като българи. Кажи ми най-честно!

- Първо - казва строго онзи, - не сме никакви колеги. Ти си най-обикновен човек, а аз съм организатор на преброяването. И, да! Има едно място, където има специална графа в списъците и там отбелязват, че си българин. Всъщност има много такива места по света.

- Ти - викам му, - кажи къде е първото такова място!

- Първото такова гише е на Терминал 2 - казва той, а после рязко ми обръща гръб и ме оставя сам.

С пълно право, мене ако питате.