Наистина ли трябва да се декларира придобиването на имот? Кой трябва да направи това?

К.Щ., София



Всекидневно в страната се придобиват хиляди имоти. Това става чрез различни способи - от продажба, през замяна, делба, чак до наследяване. За всички тях има много правила, но със сигурност и едно много общо изискване, чието неспазване води при това до глоба. Става дума за задължението имотът да се декларира - без значение дали е купен, дали е придобит чрез делба и съдебно решение или пък е наследен, без значение е и дали става дума за новопостроен имот или старо жилище.

Така Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) изрично разпорежда, че "за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти". Разпоредбата е императивна - и означава, че всеки е длъжен в двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка да уведоми и да подаде декларация в общината, там, където се плащат местните данъци и такси. Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Необходимо е да се знае, че това задължение имат и предприятията, които придобиват съответния имот или ограничено вещно право. В този случай в декларацията собственикът трябва посочи и "отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка". Според закона на деклариране подлежат (и съответно данък сгради се плаща) и постройки и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Както и застроените земеделски земи и гори - но само за действително застроената площ и прилежащия й терен. Извън тези граници данък се плаща за имоти, които са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, вилни, спортни, развлекателни функции.

И тук идваме до проблемите, които може да си докара човек, който не изпълни разпореждането на закона.

В ЗМДТ е записано, че който "не подаде декларация по чл.14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание".

Важно уточнение трябва да бъде направено по отношение на придобиването на имоти чрез наследяване. Тук има разлика от общия двумесечен срок за деклариране. При наследяването действа друга разпоредба от закона и друг срок. Тук уведомяването и подаването на данъчната декларация за придобиването на съответния имот става в шестмесечния срок, който е предвиден и съответно за декларациите за данък наследство. Важи правилото, че подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. Необходимо е да се знае, че при неподаване на декларацията наследниците, заветниците или техния законен представител (в този, последния случай се имат предвид основно родителите на малолетно дете, което наследява, да речем, от дядо или баба апартамент) ги заплашва глоба. Специално при наследяването тя е от 10 до 500 лв.