Третият пол и Истанбулската конвенция покриха всичко останало в информационно-дискусионния поток. Хората оставиха и председателството, и убийството в Нови Искър, и поредицата имени дни.

(И застрояването на Пирин остана на заден план, но това принципно не е кой знае колко вкусна за дъвчене тема - опростенчески нещата се представят като "зелени жълтопаветници срещу бесни чесъни", макар че не е точно така.)

Т.нар. Истанбулска конвенция е подписана от Екатерина Захариева (като правосъден министър) по време на Борисов Две - на 21 април 2016. Екатерина Захариева и Мария Габриел се хвалеха с тоя подпис, като че ли с него са станали майки основателки на Европейския съюз. Сега документът бе гласуван в Министерския съвет и отива в парламента - очаква се разгорещен дебат, доколкото темата е с висок популистически потенциал.

Потенциалът е висок, тъй като полето за спекулации е широко и засяга най-милото на българина - славата на най-велик любовник натурал. Под знамето на българщината и традиционните ценности армия от тартюфчета надъхва населението с небивалици, че ни инсталират трети пол и насила се въвежда еврогейщина. Ние като космати хетеросексуалисти няма да го позволим!

Както всеки подобен документ, Истанбулската конвенция е написана витиевато и недокрай ясно - това също разширява базата за спекулации, тъй като всеки чете каквото очаква, каквото му е изгодно или каквото са му разтълкували инфлуенсърите във фейсбук.

Най-общо казано, в конвенцията става дума за това, че не трябва да се бият жените и децата и не трябва да се малтретират хора заради избора им на "джендър". Смисълът на целия текст се свежда до това какво влагаме в тоя пусти джендър. В българския вариант на текста "джендър" е преведено като "социален пол". Това са ролите, които обществото или индивидът приемат за типично мъжки или типично женски. У нас например масово се счита, че да се домакинства не е мъжко. По идея документът трябва да защитава всички жени - и съпруги, и майки, и студентки, и такива с мъжки атрибути. За последните не се предвиждат особени права, а нормативна защита наравно с останалите. Никъде и никой не предвижда конституиране на "трети пол" или допълнителни права за сексуални малцинства.

Малко ни е неудобно, че се явяваме едва ли не в защита на този безсмислен документ.

Защитаваме не самия документ, а сме против изопачаването му.

"После" не вярва, че нещо реално от тази конвенция ще произлезе - нито положително, нито отрицателно, където и да я гласуват - ако ще Светият синод да я признае, все тая. Човешките отношения, обичаи, обществени норми трудно се поддават на кодификация - дори при диктатура, а какво да говорим за държава, в която е трудно да накараш хората да си купуват билетче, ако в автобуса няма специален човек, който таксува пътниците. В София контролът за редовността на пътниците в обществения транспорт е различен от този в другите градове - в резултат много хора разсъждават така: хубавото на градския транспорт в София е, че е безплатен!

В конвенцията е заложено и въвеждане на тия понятия в просветата, с цел "да се разчупят стереотипите".

И това е опасно - но не заради примитивния страх, че ще учат децата на педерастия.

Просто това е България и като всичко останало - това също ще го въведат чиновници, които мислят с червата си, ще се напишат учебници от автори, които пишат с дупетата си и в крайна сметка ще се получи нещо като това, че в момента учениците в 4-ти клас учат по история за Одисей.

Тъй че, българи - спете спокойно, но преди това пийте три мастики, хвърлете един бой на жената и децата, а на вечеря си ударете джендъра в масата! България в този смисъл е свободна страна.