|
Държавният глава Георги Първанов вече направи два жеста към външния министър Соломон Паси, а в ответ не получи нито един. Най-напред, малко след избирането си, президентът подписа над 12 указа за назначаване на шефове на мисии. Те не бяха консултирани с него, а договорени между предшественика му Петър Стоянов и Соломон Паси. Така за Вашингтон замина тогавашният говорител на Външно Елена Поптодорова, за Братислава - Ярослав Голев, за Рим (и с правомощия за Малта) - Николай Калудов, за Варшава - Лъчезар Петков. Макар да забави парафа си, в крайна сметка Първанов склони посолството ни в Мадрид да бъде оглавено от бившия зам.-министър на Надежда Михайлова Василий Такев, ексдепутатът от Демократическата партия Стефан Стоянов да иде в Атина, а професорката по икономика Иванка Петкова - в Берн (и Вадуц). По-късно агремани получиха и неколцина дългогодишни дипломати от кариерата - Ангел Манчев за Кувейт, Любчо Трохаров за Босна и Херцеговина, Ганчо Ганев за Норвегия, а Красимир Тулечки, който дотогава временно управляваше мисията ни в Кабул, оглави сформираното наново посолство в Афганистан.
Първанов се отзова и на молбата на Паси посланиците в ключови столици да не се пипат до края на 2002 г. заради важните за България срещи на върха - в Прага за НАТО и в Копенхаген за ЕС.
От началото на годината досега обаче "посланическият" въпрос
буксува като трабант в дълбок сняг
Министър Паси отново печели време. Този път той прати списък с имена, на които държи на всяка цена, но те са неприемливи за "Дондуков" 2.
Наскоро президентът за пореден път се оплака, че неоправдано се бави назначаването на около 15-има посланици в ключови държави. От думите и тона му стана ясно, че нервите му са на предела, защото ефектът от разговорите е почти нулев, като изключим постигнатата договореност за назначаването на акад. Благовест Сендов за посланик в Токио.
Но споразумението за Сендов е по-скоро изключение от общото правило, защото при него щастливо се срещнаха двата интереса - Сендов е съпартиец на Първанов, но е преподавал математика на Паси в университета.
За нито едно от останалите 14 имена не е постигнато съгласие. Най-проблемни са Москва, Берлин, Париж, Лондон, Пекин. А всъщност истинският спор е за българската външна политика. Вече за никого не е тайна, че има два отделни центъра в дипломацията ни.
Засега печели Паси, защото повече от година успява да управлява "безвремието" в част от тези столици, където мандатите са изтекли, а дипломатите му правят мили очи заради чисто политическата "предистория" на назначенията им.
Ярък пример за това е Лондон, където Валентин Добрев вече 2 г. просрочва престоя си. Оцелява и посланикът в Германия Николай Апостолов, известен с прякора си Йошката. Той бе нарочен за смяна още от правителството на СДС, но остана на поста си заради вътрешнопартийни сметки. Със симпатиите на Паси се ползва и дипломатът ни Париж Марин Райков, бивш заместник на Надежда Михайлова. Всъщност повечето посланици в момента са назначени от СДС и Паси може да намери общ език с тях.
Няма съмнение, че
битката за Лондон ще е епична
За мястото там вече се спрягат няколко имена. Жорж Ганчев например твърди, че президентът Първанов е издигнал кандидатурата му. В соцсредите обаче се говори, че президентът предпочита соцдепутатката Ирина Бокова. Паси също има фаворити - един от тях е сегашният му заместник във Външно Петко Драганов. В британската столица живее и принц Кирил - синът на царя-премиер Сакскобургготски, който също щял да има тежка дума по въпроса. Там имат интереси и министрите юпита, които смениха лондонското Сити със софийския Министерски съвет преди 3 години. За Соломон Паси е важно да контролира посланика ни в Обединеното кралство и поради още една причина - връзките с Лондон са не по-малко ключови за държавата ни от тесните контакти с Вашингтон в контекста на отминалата война срещу Ирак и зациклилите преговори с ЕС, където британският премиер Тони Блеър ни е обещал подкрепа. Затова вероятно за там ще лансира някой от екипа си. Зам. външният министър Петко Драганов например се спряга за Лондон и за Париж. Говорителят на Външно и шеф на дирекция "Америка" Любомир Тодоров е кандидат за Канада.
За левицата е въпрос на престиж да "вземе" посланическото място в Берлин. БСП отдавна поддържа "топла връзка" със социалдемократите на Шрьодер, а и зам.-министърът на земеделието Меглена Плугчиева, немска възпитаничка, е много добре приета в германските висши властови кръгове. Макар сега Плугчиева да се труди за царския кабинет, Паси не е склонен да отстъпи и се бори да прати изцяло свой човек в Берлин. Така че този възел едва ли скоро ще бъде разплетен.
Две малко странни на пръв поглед посланически назначения са почти "уредени" вече - последните шефове на разузнаването ни Димо Гяуров и Бриго Аспарухов ще заминат съответно за Будапеща и Москва. Макар на пръв поглед Бриго Аспарухов да е кандидатура на президента (като негов съпартиец и соцдепутат), всъщност зад него стои лично премиерът Симеон Сакскобургготски. Публична тайна бе фактът, че царят-премиер беше готов да назначи отново Аспарухов за шеф на НРС. Но намерението му бе осуетено от съпротивата на няколко западни разузнавания (в контекста на присъединяването ни към НАТО). Посланическият пост в Москва явно е нещо като "компенсация" за несъстоялото се завръщане на Бриго Аспарухов начело на разузнаването ни.
Всички тези увъртания показват, че дипломатите ще продължат да се назначават по партиен принцип. Макар преди година точно министър Паси да обеща пълна деполитизация на посланиците след приемане на закона за дипломатическата служба. Само че проектозаконът вече 2 г. отлежава в чекмеджето му. Всъщност проектите са няколко. Но по тях няма никакво движение, защото от липсата на закон и на регламент за назначаване на посланици интерес имат всички управляващи. Не само мандатът, но и критериите за дипломатическите ни представители в странство би трябвало
спешно да бъдат регламентирани
Президентът не случайно призова за бързото приемане на закона - за да се чувстват дипломатите ни по-сигурни и с ясен статут. Според шефа на външната комисия в парламента Станимир Илчев сега има по-важни задачи като ратификацията на протоколите за членството ни в НАТО и най-рано наесен този закон ще бъде внесен в парламента. Заради нежеланието на властта и вътрешните й сътресения би било оптимистично да очакваме приемането на закона за дипломатическата служба до края на годината. Макар че точно Паси би трябвало да бърза, защото в началото на 2003 г. Сметната палата установи редица финансови нарушения във ведомството му, които той оправда с липсата на закона. Ревизорите обявиха, че изплащането на добавки за дипломатически ранг и за ползване на чужди езици на дипломатите ни зад граница е незаконно. Заради липсата на закон дипломатите ни имат статут на държавни служители и нямат право на тези добавки. От МВнР обясниха, че имало проблем и със зануляването на бюджетните сметки в края на годината, което нямало как да стане в посолствата ни - пак заради липсата на закона. Интересно дали догодина от Външно ще се оправдават със същото. И дали дотогава посланиците ще ги слагаме в графата "човек на Паси" или "човек на президента". Или просто "заложник на безвремието".