Замърсяването на въздуха вече се смята за един от най-сериозни здравни проблеми в световен мащаб, в България проблемът също става все по-актуален. Нови проучвания сочат, че мръсният въздух е заплаха дори за неродените.

При жени, които са били изложени на мръсен въздух, преди да забременеят, вероятността да родят дете с родилен дефект е с 20% по-висока, сочи изследване на университета в Синсинати. Ако жената е живяла в близост до 5 километра от район с високо замърсяване един месец преди да зачене, вероятността бебето да е с дефект като заешка устна е по-висока. При всяко увеличение на фините прахови частици с 0.01 микрограма на кубичен метър дефектите при бебетата растат с 19%, сочи проучването. Друго възможно усложнение е херния на стомаха на новороденото.

Учените са изследвали данните за 290 000 бебета в Охайо между 2006 и 2010 г. Информацията за замърсяване на въздуха е съпоставена с тази за домовете на жените преди и след като са забременели.

Според учени от университета "Джон Хопкинс" пък децата, които растат в замърсен въздух,



е по-вероятно да развият астма



Мръсният въздух може да доведе до преждевременно раждане, се установили пък учени от университета в Йорк, Англия. Изследователите смятат, че около 3 милиона случая на преждевременно раждане годишно са провокирани от проблеми по време на бременността. Те от своя страна са причинени от определени замърсители във въздуха. Това са приблизително 18% от всички преждевременни раждания, регистрирани в рамките на година в цял свят.

"Човек може да усети по реакциите на организма си замърсения въздух, дори да не са направени специални замервания. Ако почувства непривичната миризма, дразнене и сълзене на очите, ако започне да киха и кашля, без да е болен, значи има проблем", казва пък пулмологът д-р София Ангелова пред clinica.bg.

Най-засегнати от замърсяването след белия дроб са сърдечно-съдовата и мозъчно-съдовата система. Според учени от университетите на Охайо и Мичигън мръсният въздух може да стане причина за повишаване на кръвното налягане с 20-30 мм и трайно да остане такова.

"Въздухът е кондензатор от различни частици, а фините прахови частици са изключително вредни. По-големите, които са от 5 до 10 микрона, се отлагат в горните дихателни пътища - трахеята и големите бронхи. Част от тях може да се издишат, друга част да се изкашлят. При здравия човек тези частици предизвикват кашлица. Тя е защитен механизъм на организма, който се мъчи да изчисти дихателното дърво от попадналите в него токсини. Частиците от 2 до 5 микрона са средните, под 2 микрона са фините, а ултрафините са под 1 микрон. Те са най-малките и могат да попаднат в кръвта. Когато се вдишат, в белия дроб се извършва дифузия и тези ултрафини частици попадат в кръвта и могат да достигнат до сърцето и до мозъка. Затова се смята, че мръсният въздух причинява инфаркти и инсулти",обяснява д-р Ангелова. Най-опасен е есенно-зимният сезон, когато падне мъгла и се повиши концентрацията на токсични газове и фини прахови частици.

В големите градове основният проблем са автомобилните газове. В малките градове основният проблем е горивото за отопление. Освен това отоплението с мокри дърва замърсява с 40% повече въздуха в сравнение със сухите дърва. Голям проблем са кварталите, в които живеят малцинства - те горят не дърва и въглища, а най-често дрехи, гуми, стари чанти, обувки. "Тези



дрехи и чанти имат химикали и когато горят, се отделят отровни вещества



Особено акролеин", казва Ангелова. Акролеинът е безцветна, летлива отровна течност с остър мирис и дразни лигавицата на очите и дихателните пътища, предизвиква сълзене. Проучвания сочат, че този токсичен елемент може би причинява множествена склероза, но все още се правят тестове какъв е прекият ефект на веществото върху централната нервна система.

Акролеинът парализира ресничките в белия дроб, обяснява Ангелова. Тя уточнява, че най-застрашени от това въздействие са хронично болните - хората с ХОББ и бронхиална астма, следвани от децата. "Децата имат къси дихателни пътища и много лесно вдишват токсичните газове. Изследвания са показали, че новородени, които живеят на около 500 м от активно действащи магистрали, боледуват по-често от респираторни инфекции в сравнение с деца, които живеят на 1500 м от магистрали", казва пулмологът. Когато човек живее на място, където непрекъснато е под въздействието на автомобилни газове, се стига до хроничен възпалителен процес в белите дробове. "Този процес се предхожда от т.нар. феномен на парализа на ресничките на дихателното дърво. Ресничестият епител на белия дроб го защитава от вдишваните отрови - чрез движението на тези реснички (1500 удара в минута) се изхвърлят всички вредни вещества от белия дроб, които човек е поел с вдишването на въздух и които полепват първо върху ресничките. С движенията си те ги изтласкват навън. Но когато те се парализират, дихателното дърво се превръща в гола тръба, която широко отваря пътя на вирусите и бактериите, както и на отровните газове. При пушачите ресничките се парализират много по-бързо и те боледуват от пневмония или усложнения от грип 3 пъти по-често. В същото време, под влияние на токсичните газове, човек, който живее или работи в такава среда, дори да не пуши, може да получи парализа на ресничките и да развие хронична пулмопатия и ХОББ", обяснява д-р Ангелова.



ПРЕДПАЗВАНЕ

Маските не успяват да запазят напълно дихателната система и трябва да се сменят на всеки час. Ангелова съветва да се избягва, доколкото е възможно, излизането в мъгливо време, особено на хората от рисковия контингент - с астма и ХОББ, със сърдечни заболявания или преживелите сърдечни или мозъчни атаки. Не бива да се тича или спортува в близост до пътища, по които преминават много автомобили. "Когато човек тича, кислородната консумация в белия дроб се увеличава и поема повече въздух. Поемайки повече въздух, поема и повече вредни вещества. Затова не препоръчваме да тичат и в студено и мъгливо време", обяснява лекарят.

На хората с ХОББ и астма се препоръчва да носят на носа и устата плътно плетени шалове, които задържат поне част от вредните частици. За здравите хора е препоръчително в есенно-зимния сезон да вземат антиоксиданти. Причината е, че когато попаднат вредни частици в дихателните пътища, предизвикват оксидантен стрес в организма. Оксидантите дразнят лигавицата и водят до образуване на секрети и до разрушаване на белодробната структура с развитие на емфизем. Те могат да отключат възпалителен процес, в резултат на което да се развие ХОББ. Затова е препоръчително да се вземат антиоксиданти - витамините А, Е и С. Хората обаче трябва да са внимателни с витамин С, защото той сгъстява кръвта и прекомерният прием създава условия за тромбози.