В края на XIX и до 40-те години на XX век България печели златни медали на търговски изложения с елегантните си файтони, кабриолети и брички, изработвани в коларската работилница на врачанския индустриалец Мито Орозов. Първото признание е през 1892 г. в Пловдив. Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 г. в Горна Оряховица и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори великият Хенри Форд, който го определя като личност с европейски мащаб, ум и знания. А Алеко Константинов възкликва: "Що е това Орозов? Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-н Орозов и пожелай да се народят в България повече такива труженици".

------------------



Коларницата поставя началато на индустрията във Враца. За нея специално се открива Столарско училище. Сред възпитаниците му е и Анко Анков от врачанското село Косталево, израснал в коларо-железарската работилница на дядо си Анко и баща си Велко. Спомен за тях пазят двата меха, наковалнята, няколкото чука и бормашината, които вече 73-годишният майстор Анко ползва и досега. "Много неща съм вършил в живота си - бил съм ковач, железар, дърводелец, учител по трудово обучение, правил съм електрокари, ремонтирал съм часовници, изчуквал съм коли, свирил съм на кларинет в косталевската духова музика, създадена също от дядо и татко. Но едва сега, на стари години се почувствах готов да осъществя мечтата на живота си - да направя сам истински старинен файтон", казва Анко Анков.

За това му помага стажуването при един за него голям майстор - Георги Ангелов и работата в предприятието за возила, наследник на Орозовата работилница, където се учи от майсторите Тошо Паралюзов, Борис Дакьов, Петър Тошибов, Иван Баньов, изработвали прочутите файтони, кабриолети, двуколки и каруци. От това време е и един от малкото оцелели оригинални чертежи на файтон в мащаб 1:1, ползван в работилницата на Мито Орозов. Пазен на тайно място през годините, сега той оживява изпод ръцете на майстор Анко.

Към своята цел Анков върви последователно. Първо опитва с каруца, също оригинална във врачански стил. Изработва две - едната продава, другата оставя за себе си. Сравнява я с другите два вида - горнооряховски и банатски. "Врачанската е по-изчистена, елегантна, практична, може да се движи и по равно, и по стръмно. Трудното при каруците е в колелата - в направата на главината и спиците, сандъкът не е толкова сложен", обяснява майстор Анко.

Подтик да се захване с файтон му дава една бизнесдама от Троян, която през 2001 г. му поръчва да реставрира един, като го докарва на части в камион. След една година на това елегантно старовремско возило, като че ли излязло от Орозовата работилница, се вози председателят на Народното събрание Огнян Герджиков по време на празника на сливовата ракия в Троян. Той и не подозира, че собственичката Ценка Джамбозова дължи на стария майстор за изкусната направа 680 лева от общо договорените 1400.

Вторият файтон майстор Анко прави за себе си. Може и да го продаде, но след като му се нарадва. Въпреки че не знае каква цена да определи, тъй като ползва стари, събирани през годините, но много качествени материали. Труда си не смята. Той е удоволствие, радост от сложната и тънка работа. Но за да завърши файтона напълно, му трябват поне още 2000 лева за частите, които няма.

"Това е много специфична и трудна изработка, която изисква да се спазват доста правила", казва майстор Анко като сравнява врачанските файтони с гръцки модел. "Нашите са по-високи, обемни, внушителни и елегантни. Виж колелата са по-големи и са с гума, возят като лодка. А гръцките са с шина. Гумата е специална, плазматична, не се пука".

"Най-напред започвам със сандъка. Правя го от ясен. По него поставям железни шпанги, за да го държат. Отвън го боядисвам в черно, а вътре го облепвам с червено кадифе, класическия стил. После правя гюрука - изработва се също от дърво - три ребра, захванати отстрани на калниците. Той е подвижен, с ключалки, вдига се и се спуска на ръка. Отвън го покривам с кожа, най-добре да е естествена , но е скъпа, затова сложих изкуствена. Капрата също е от ясен, цяла дъска с две облегалки отстрани за кочияша.

Долната част на файтона е най-важната - оста, петте ресора /отзад са два и един напречен и два отпред/, обръщателния кръг. Долните ресори са цели, а горните - половинки, изработват се от стомана, марка 45. При тях е важно закаляването, за да не се чупят и да пружинират добре. Правя го с чук на ковашкото огнище.

Най-трудната част на файтона са колелата. Те са различни - задните са високи 92 см., с 12 спици, а предните - 75 см. Най-хубави спици и главини стават от ясен, но може и от акация. Спиците са много специфична работа и трябва да се внимава при направата им. Кръглата част на колелето е желязна, тя държи гумата. По него се отливат пръстени от месинг, само на едно колело са 12, като всеки един струва по 6 лева. Ето тука е проблемът сега, за тези отливки.

Двете страни на файтона трябва да са еднакви, симетрични. Най-важното е да е повратлив, да вози леко и елегантно и на равен, и на по-стръмен терен. Това зависи много както от ресорите и колелата, така и от такъмите, в които се впрягат двата коня".

Единственото различно от оригиналния врачански файтон ще бъдат светлините. Вместо двата фенера, Анков ще сложи фарове и стопове, защото не го прави за музей, а за движение по улиците сред автомобили и хора.

Близо 90 процента от работата по файтона е на ръка. Ползва банцинг, бормашина, обирачка за спиците и постоянно ъгломер. За ковашките работи - огнището, чука и наковалнята. Всичко мери по Орозовия чертеж, свърши ли работа - прибира го веднага. Решил е да го дари на врачанския етнографски музей, но след като си отиде от тоя свят.

Тази работилница е неговият личен свят, неговия живот - със спомените и плановете за още файтони. Защото ако не поработи няколко часа, вечер не може да заспи. На стената са портретите на дядо му и баща му, а между тях майсторското свидетелство. "Това ще е последното - внукът ми и младите не се интересуват от тоя занаят, дай им компютри и автомобили", казва майстор Анко, огорчен, че с него ще си отидат знанията и уменията за нещо, което може да доставя удоволствие и радост, както от направата, така и от ползването му.





СНИМКИТЕ В БТАФОТО\EVGENI FAITON 1 ДО 7





1. Файтон от колекцията на Мито Орозов, експониран във врачанския етнографски музей

2. Двуколка, бричка и файтон от колекцията на Мито Орозов във врачанския етнографски музей

3. Майстор Анко в изработената от него каруца, боядисана в жълто

4. Сбъдна се мечтата на майстор Анко - да реставрира старинен файтон. Минути преди прекрасното возило да поеме за Троян.

5. Майстор Анко изработва детайли за колелата на файтона

6. Почти готовия вече файтон, изработен по оргинален чертеж на Мито Орозов

7. Част от работилницата с меха, бормашината, ковашкото огнище и чуковете, на които са работили дядото и бащата на майстор Анко