Здравите хора не забелязват как дишат. Затова и когато се появи проблем, въздухът не достига и човек се задъхва, това става повод за сериозни опасения. Задухът се появява всеки път, когато организмът, стремейки се да поддържа необходимото за живота ниво на кислород в кръвта, ускорява дихателните съкращения. Сигналът за недостиг на кислород постъпва в главния мозък и активира дихателния център, който на свой ред ускорява темпа на дишането.

Задухът може да се дължи на редица причини. Често той е реакция на повишено физическо натоварване: качване на стъпала, ускорено ходене, тичане за автобус или асаньор, като за възстановяването на нормалното дишане понякога е необходимо време. Това, естествено, се случва по-често и е по-силно изразено при хора, които водят по-застоял начин на живот.



Мускулите на "кабинетния" човек работят наполовина,



а техните съкращения са недостатъчни, за да поддържат работата на сърцето.

Затлъстяването и анемията също могат да предизвикат проблеми с дишането, но най-често причина са заболяванията на сърдечно-съдовата система и белите дробове. Важно е да се знае, че белите дробове не болят и за промяна във функцията им може да се съди само по косвени признаци като задуха. За да се определи къде именно е нарушено преминаването на въздуха, се прави специално изследване - определяне на функциите на външното дишане. При нужда се прибягва и до бронхоскопия, при която могат да се наблюдават трахеите и бронхите.

Понякога задухът може да сигнализира за недостатъчност на кръвообращението или отоци на белите дробове. Ултразвуковата диагностика на дейността на сърцето, денонощното изследване на сърдечния ритъм и електрокардиографското наблюдение могат да изяснят истинската причина за забързаното дишане при сърдечна патология.

Ако задухът възниква в състояние на покой, това е сигнал за сериозни нарушения в работата на организма. Внезапният задух може да бъде следствие на емболия, а през нощта по време на сън - резултат от срив в сърдечния ритъм, развитие на остра сърдечна недостатъчност, пристъпи на сърдечна или бронхиална астма. Всички тези случаи се нуждаят от незабавна медицинска помощ.

Задух възниква и при тиреотоксикоза - свръхпроизводство на хормони в щитовидната жлеза, или при захарен диабет. Някои лекарства също могат да създадат проблеми с дишането.

Често задухът обаче може да възникне на фона на емоционално натоварване. Силното вълнение, гневът, безпокойството и страхът засилват производството на адреналин. Затруднява се дейността не само на сърцето, но и на белите дробове. След преминаване на стресовата ситуация се нормализира и дишането.

Доста хора, особено жените, могат да страдат от т.нар.



невротични нарушения на дишането



Това е състояние, при което човек чувства, че не може да поеме въздух, че не му достига кислород, макар че реално няма соматичен проблем с белите дробове. Това е така, защото задухът е субективно възприятие, което, подобно на болката, се оценява само от болния.

Невротичните нарушения на дишането са 2 вида. Единият е основната проява на неврозата - тогава има нарушение на ритъма на дишане, ларингоспазъм и хълцане. Може да се проявят и като симптом, заедно с други вегетативни нарушения при вегетативни кризи, или постоянно вегетативно разстройство, и при страх от затворено пространство.

Нарушението на ритъма на дишане е най-характерното и разпространено нарушение сред дихателните неврози. Най-типично е тягостното усещане за задух - чувство за недостиг на въздух, отсъствие на усещане за пълноценно вдишване. Въздухът сякаш не прониква дълбоко в белите дробове, а се задържа някъде в гърдите. Пациентите определят това като "преграда", "клапан" в гърдите и се стремят да направят все по-дълбоко вдишване, прибягвайки често към допълнителни движения с ръце, тяло и шия, за да могат максимално да разширят гръдния кош. Периодически им се отдава и накрая правят толкова дълбоко вдишване, че тягостното усещане за задух изчезва. Следват успокоение и облекчение, но за кратко, тъй като често след няколко дихателни движения всичко се повтаря.

Чувството за недостиг на въздух може да безпокои болните в продължение на дни и месеци. То преминава по време на сън и отвличане на вниманието и се обостря при вълнение, физическо натоварване, разговор, когато са в задушно, особено в затворено помещение. При задух болните започват често и дълбоко да дишат, с тревога бягат на свеж въздух или отварят широко прозорци и врати. Симптоми като световъртеж и сухота в устата са в резултат от хипервентилацията и усилват тревогата.

Нерядко болните са обхванати от страх от смърт чрез задушаване и дори викат спешна помощ. Дишането им е неритмично - на фона на често дишане правят отделни дълбоки вдишвания с последващи продължителни паузи. Започват да контролират дишането си, фиксират се в него. Често се страхуват, че развиват астма, рак или сериозно заболяване на сърцето и провеждат множество консултации с пулмолог и кардиолог. Някои се страхуват, че развиват гуша, защото усещат буца в гърлото.

Тези нарушения на дишането обикновено се съпровождат с остри респираторни заболявания на горните дихателни пътища или обостряне на хронични болести на носоглътката.

Ларингоспазъмът има остро начало - при стрес, уплах, гняв или вина. Съпътства се със заболявания на горните дихателни пътища. При ларингоспазма може да се вдишат слюнка или храна, което предизвиква пристъп на задушаване. Случва се по време на сън, в момент на събуждане от уплах и др. Пристъпът продължава обикновено 1 - 2 мин. и завършва с кашлица.

Невротично хълцане се среща рядко и се проявява шумно на обществени места. Продължава до час и повече. Дишането е затруднено и болните се "задъхват", "хваща ги за гърлото", "всичко се свива в корема". Постепенно развиват страх от обществени места.



ВЕГЕТАТИВНИ КРИЗИ

Нарушение на дишането при вегетативни кризи възниква на фона на сърцебиене, тревога и страх от смърт, усещайки недостиг на въздух, задух. Характерно е двигателното безпокойство - хората излизат на балкона, отварят широко прозорците. Нарушението на дишането при постоянни вегетативни разстройства се съчетава със симптоми на сърдечната невроза и на други вегетативни разстройства. При поява на болка в областта на сърцето пациентите изпитват потребност от дълбоко вдишване, което намалява леко недостига на въздух.

Нарушението на дишането при страх от затворено пространство е най-силно изразено при страх от градски транспорт и лифт. Пациентите се оплакват от топли вълни, силна потливост, сърцебиене, притъмняване в главата, треперене в тялото. При страх от обществен транспорт се стремят да са близко до големия преден прозорец. Когато се окажат в затворено пространство изпитват чувство на недостиг на въздух до задушаване, независимо от интензивните и дълбоки дихателни движения. Световъртежът и сухостта в устата още повече усилват страха.