Защо става така, че непрекъснато животът ни се опошлява от тези пусти пари?! Тъкмо се отвори дума за родолюбие, тъкмо се сетиш за китни поляни и снажни моми, а в главата ти се заформи неравноделен такт, някой каже - "Искам пари!", та те пререже като с нож! Резюме: Понякога околните издават ужасни звуци, например искат пари.

Може би е така, защото родолюбието не е за продан и е грешно да се разпарчетосва? Инак би било лесно - оплаче ли се някой, че няма пари, режат му кило и нещо родолюбие, за готвене или го правят на кайма, увиват му го в хартия и готово. Може предварително да се овкуси с щипка хуманизъм, шовинизъм на вкус и национални интереси, колкото поеме. Това е особено приложимо при полицаи, военни, депутати, министри... Да се пробва с патриотите, при тях няма начин да не сработи, а сетне ще се приложи при всички останали, включително и при разни майцепродавци, които грозно грачат за долари, евро, шекели и рубли. Ех, че хубаво ще бъде! У нас родолюбие има в неизчерпаеми количества, може токът да спре или да свърши тоалетната хартия, но родолюбието е на камари. Мечти! А действителността е съвсем друга: Дружбата, основана на бизнес, е много по-здрава от бизнеса, основан на дружба.

Тъкмо затова различни категории граждани периодично искат от държавата повече пари - с цел укрепване на дружбата помежду им. А държавата, за да не разваля дослука, периодично им дава. Е, не на всички, а на тези, на които особено държи. И се възцаряват мир и любов. Което подсказва същественото: Главният проблем на държавата е как да се избави от населението, живеещо под жизнения минимум.

Държавата има, разбира се, и други проблеми, например в армията липсват 6000 щика, което не е чудно при основна заплата на професионален войник от 608 лева (да запомним тази сума!) Военният министър онзи ден даде идея, която любезно бихме могли да определим като свежа. Вкратце - като човек, необременен с казармени спомени, Каракачанов предлага нещо вероятно базирано на разкази на очевидци, туристически справочници и вицове. Ние вицове обичаме, да донадим към актуализиращата се българска военна доктрина в частта, свързана с преодоляването на трудностите с материалната база: Започна модернизация в ракетните войски, включваща доставката на 1000 ракети за тенис.

Страхотни проблеми имаше и в полицията, но, слава Богу, са решени - от 1 март най-ниското възнаграждение за полицейска длъжност ще стане 798 лева. Припомняме си предишния, солдафонски абзац на този текст и разбираме кой й е по-мил на държавата, кого тя обича повече и кой й е по-важен. Без да искаме, разбираме и нещо, което сигурно е класифицирана информация от сферата на националната сигурност - от кого се пази повече държавата (798 - 608 = 190 лева повече за опазване от вътрешните врагове на царщината, при съотношение полицаи - военни 45 000 към 30 000). Но тихо, че врагът не спи, не е хуманно да разбиваме илюзиите му, че е заплаха за държавата ни, да го заглавичкаме с виц: Ако редовно даваш вечерята на врага си, може да си спечелиш приятел в негово лице.

Източни, пък и западни мъдреци твърдят, че проблемът е възможност. Балканците сме напълно съгласни с тях, пример е-управлението - на парламентарния контрол в петък бе отчетено, че парите, похарчени за този шейтанлък, не могат да бъдат отчетени и никой не знае 130 милиона ли са или 2 милиарда. Като се имат предвид други проблеми, използвани като възможност за преточване на някой и друг милиард, навярно 130 милиона са само парите за е-кафе паузи. Да не гадаем, възможен е и точен отчет: Пицата е кръгова диаграма, показваща колко пица ти е останала.