България продължава да бъде сред страните в ЕС с най-висок дял на необслужваните кредити. След финансовата криза и краха на КТБ делът им бе достигнал 20% и въпреки стрес тестовете на банките и предприетите мерки, нивото им все още е тревожно високо.
Към юни 2017 г. брутните необслужвани кредити са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС - 4.6%, показва работен доклад на Европейската комисия, разпространен в края на миналата седмица. Според него в по-неизгодна позиция са само Гърция (с 46.9% лоши кредити), Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). При лошите заеми в частния сектор положението е още по-тревожно. България е трета - с 19.2% след Гърция и Кипър.
През последните две години банките у нас изчистиха голяма част от лошите си портфейли, но страната ни неколкократно бе критикувана от Европейската комисия за този проблем. БНБ и финансовото министерство изготвиха в края на миналата година пакет от мерки за намаляване на проблемните заеми, които ще бъдат прилагани от тази година. Новите правила предвиждат банките да заделят повече провизии, да се повиши отписването на несъбираеми кредити, да се усъвършенства оценяването на обезпеченията и да се въведат по-добри практики на оповестяване и събиране на данни.
По данни на Асоциацията на банките в България към септември миналата година лошите заеми вече са се свили до 11.7%, или 6.7 млрд. лв., и се доближават до нивото им отпреди кризата - 10%. Намаление има във всички видове кредити. При фирмените заеми делът на необслужваните е паднал до 14.2%, а при ипотечните - до 7.4%. Статистиката обаче показва, че банките в България имат по-добра степен на покритие с обезценка на необслужваните кредити - 52.8%, докато средно за европейските банки е 44.7%.
Преди дни БНБ предупреди търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити, тъй като ръстът на цените на недвижимите имоти крие рискове. Банките не трябва да се подвеждат по поскъпването на имотите и да не ги надценяват, когато отпускат кредити, посъветва централната банка.
Новите правила предвиждат банките да заделят повече провизии, да се повиши отписването на несъбираеми кредити, да се усъвършенства оценяването на обезпеченията и да се въведат по-добри практики на оповестяване и събиране на данни.
Всичко това е да биеш самара, а не магарето.
Икономиката, глупако!
http://www.drago.info/index.php/2017/10/25/nagletsite-i-bankite/