- За най-добрия премиер на Балканите и в Европа трябва да има най-доброто! Прав ли съм?

- Прав! - хорово отговориха министрите от кабинета и разните съветници.

Бяха събрани по спешност посред нощ, стояха чинно пред министър-председателя и гледаха проучвателно в пода.

- Правя всичко за народа и страната ни, а вече и за други страни по света. Сън не спя, навсякъде нося мир и разбирателство. Вкарах ред и щастие в нашата страна, време е да оправим и света. Много ли искам?

- Неее! - пак хорово отговори целият му екип, сякаш бяха репетирали това, а истината е, че им идеше отвътре.

- И каква е реалността, това достига ли до народа ми? - запита премиерът.

- Господин премиер - престраши се да каже министърът на информацията, - наели сме най-кадърните специалисти, които на смени пишат в интернет за всичките ви подвизи. Второ - даваме денонощни дежурства в медиите и говорим само за победи и нови върхове в управлението! Само някой да каже лоша дума за вас, и го заливаме с катран и перушина! На дреб го правим! При нас са най-големите спецове по тричане!

- А опозицията, къде е тя?

- В девета глуха! Никой вече не я чува, още повече тя има застаряващ електорат - те дори вече не я и виждат.

- Това, което искам да решим - рече премиерът, - е въпросът с преводачите.

- Плащаме на най-добрите. А когато ги няма, лично нашите министри и депутати седят до вас и ви превеждат!

- Не става въпрос за чужбина. Искам преводач за тука, да превежда от български на български.

Министрите от кабинета и разните съветници пак дружно впериха поглед в пода.

- Откривам - продължи премиерът, - че вече не ме разбират! Искам, когато говоря на народа, всичко да бъде правилно тълкувано. До мен да стои човек и да обяснява всичко пунктуално. Ако случайно - подчертавам - случайно, аз сбъркам, кажа нещо неправилно или в друг смисъл, човекът до мен трябва да го изяснява и обяснява с още по-прости думи на народа ми. Явно вече съм толкова високо над всички, че обикновеният човек не схваща правилно думите ми! Всичко трябва да е ясно и разбрано, аз от народа си нямам какво да крия!

Премиерът си пое дъх:

- Когато казвам думата "инфраструктура", хората трябва да разбират точно това. А до тях стига думата "далавера"! Кога сте чули да казвам далавера пред народа си, а!

- Никога! - дружно отговори управленският елит.

- Когато казвам, че сме най-големите природозащитници, защо хората се смеят? Какво чуват те? Искам до мен да стои човек, който да обяснява, ако трябва и с жестове, значението на всичко, което аз говоря. Аз винаги съм говорил само правдата и истината!

- Когато казвам, че след две-три години ще преборим корупцията - всички трябва да ми вярват! Кой по-добре от нас знае, че корупцията вече я няма! Или я има, ама с единият крак вече е в гроба. Кога съм лъгал?

- Никога!

- А защо вече народът ми не ме чува? Защо до тях стигат други думи? Защото вие не сте си свършили добре работата. Аз мойто съм го направил! Искам най-добрите специалисти по български език да седят до мен, от двете ми страни, и да превеждат на народа, ако нещо не е ясно. От български на български. И повече да няма недоразумения. Свободни сте!

Елитът се обърна кръгом и бързичко се изниза.

- Това - рече един от съветниците, - ще е лесно. Имаме много специалисти по български език. Трябва само леко да ги обработим преди всяка среща с премиера.

Един от министрите се съгласи с него.

- А най-лесно ще е - рече той - да убедим всички, че след две-три години ще преборим корупцията. Тогава изтича мандатът ни.

После мракът ги пое.