Виждали сме Уил Смит като ченге, като лошо момче, като екшънгерой, като комик. Но не бяхме го виждали затънал до ушите в романтика.
В "Хитч" му се случва точно това. Смит е в ролята на "доктор по срещите", който помага на закъсали в любовта мъже да свалят избраницата в рамките на три срещи. Самият филм е като накипрен за среща в петък вечер - с най-модните дрешки, най-скъпия парфюм и в най-лъскавите барове.
Но по-добре да бяха транскрибирали труднопроизносимото заглавие като "Хич". Хич не му подхожда на Смит да зареже лафовете и патлаците от "Лоши момчета" и "Аз, роботът" и да се прави на Алисия Силвърстоун (виж "Сватовницата"). Хич не й прилича и на екзотичната Ева Мендес да отсвири яките мъжаги и тунингованите возила от "Бързи и яростни" и да се превъплъти в журналистка от жълтата преса, по която Хитч да хлътне.
Хич няма и да споменаваме кой е режисьор на цялата тази розова боза. Анди Тенант стои зад престъпления към добрия вкус като "История за Пепеляшка". Дори ако приемем, че първите две трети от филма стават за гледане, последните 30 минути здраво пресоляват манджата.
Разбира се че не е толкова зле филма.
Имаше няколко свежи моменти.
Е ако седнеш да го гледаш с очаквания че филма е за всички О-Скари (О-Бири) ще се разочароваш