Това си беше една редовна и скучна пресконференция. Журналистите внимателно четяха своите въпроси, а министърът ведро рецитираше отговорите. Обикновената дрямка изчезна, когато един от множеството стана прав, демонстративно прибра написаните въпроси и рече:

- Господин министър, дайте да си говорим като хората. Вие казахте, че борбата с корупцията отдавна е приключила и гайдата се надува само от медиите. Моля ви, кажете като човек - вярвате ли в това?

Министърът впери очи в тавана, после въздъхна дълбоко и рече:

- Като министър ви казвам, че проблем с корупцията няма. Но като човек ще ви река - здравето ни взима проклетата корупция. И нищо не можем да направим!

- Е, хубава работа! Нали правителството денонощно се бори с това?

- Повтарям: като министър мога да гарантирам, че борбата с корумпетата не спира, победите ни са големи. Но като човек ще ви призная - нищо не става! И не става, щото всички сме вътре - едните взимат, ама останалите дават! Ей това не можем да преборим!

- Добре - вдигна ръка друг, - полицията и другите служби какви ги вършат?

- Колеги - рече министърът, - специалните служби са нашата главна защита в борбата с престъпността и лошите, без тях ние и крачка напред не можем да направим.

- Е, вие пак го подкарахте като министър! Кажете като човек - службите стават ли за нещо, или просто са поредните лапачи и нищо друго!

- Ох! - въздъхна министърът. - Чеп за зеле не стават от нито една служба. Всеки я кара както си иска, информацията тече като през пробита каца, на нищо не може да се разчита!

Министърът кимна с глава:

- Като човек ви казвам - няма оправия с тях! Ни напред, ни назад!

- Ами парламента? - вдигна ръка друг. - Вие ги направихте за две стотинки - нито ходите при тях, нито вече ги питате за нещо, нито им отговаряте!

- Разберете - важно рече министърът, - правителството по никакъв начин не се бърка там. Парламентът е стабилен и уважаван, народът вярва в него. Казвам ви го като сериозен член на правителството.

Министърът си пое дъх и продължи:

- Всичко това е вярно. Но като човек ще ви кажа, че парламентът отдавна е ударил дъното и нищо не може да го спаси! Там се карат и дърлят денонощно по въпроси, които никого не засягат. Да, подритваме ги в ъгъла, ама пък и те са съгласни с това - знаят, че навънка животът е много суров!

- Вашето правителство денонощно се кълне, че народът живее в охолство и няма никакви грижи, освен зъбобол, косопад и други дреболии.

Министърът махна с ръка:

- Няма такъв филм - пълна мизерия цари навсякъде и нищо не може да се направи! Никой в това правителство не се занимава с бедните, гладните и болните. Ни-кой!... Като министър знаете какъв е отговорът ми.

- Добре - рече един от журналистите, - хората знаят, че горе, властта, захаросва и лакира всички отчети. Какво предлагате, господин министър, утре какво ни чака!

Министърът се замисли:

- Предлагам правителството да изкара мандата си докрай, да изпълни своята програма и да отчете новите успехи.

После вдигна ръка, за да успокои децибелите в залата, и продължи:

- Но като човек ви казвам - това няма как да стане. А лично аз имам само един въпрос - къде и как да си купя шише качествен алкохол, а не разни ментета с бандерол. Това си е грижа, нали?

Един от журналистите се изправи и рече:

- Господин министър, като професионалист най-сериозно ви казвам, че не бива да правите публично такива изказвания, вашите злоупотреби с чашата вече личат отдалече. Най-добре е да намалите алкохола! Но като обикновен човек - не бих ви посъветвал да правите това! Ако политиката накрая победи алкохолизма, хората напълно ще престанат да се уважават един друг!

Онзи кимна два пъти с глава - и като министър, и като човек.