Водещ, Bulgaria on Air: Да спрем псуването на майка. Такова предложение е направил доц. Георги Лозанов за местно допълнение към европейската конвенция срещу насилието над жени.

Водеща: Израз на нетолерантност към жената ли е псуването и превръща ли я в ням обект на мъжката воля? За това ще си говорим следващите минути.

В-щ: Доц. Лозанов, как решихте да предложите подобно нещо? Какво ви провокира?

Георги Лозанов, медиен експерт, парадигматист и дискурсиант с папийонка: Вижте, тази Истанбулска конвенция, която събуди толкова много страсти, нейната цел е фактически да ограничи насилието върху жената в дома. И се разбира - срещу физическото насилие. Но аз, понеже се занимавам с това, познавам това, знам, че езикът също може да бъде инструмент на насилие. Има езиково насилие. Мисля, че псуването на майка е един много характерен израз, който е влязъл много дълбоко във всекидневната реч и представя една предварително... кво да кажа... превръщане на жената в един обект, един инструмент на твоята моментна емоция. И това, че това може да унижава нейното достойнство, че това фактически съдържа в себе си закана за изнасилване, е забравено, няма значение. Така да се каже, тя си го понася като отношение към нея, а пък между това вече често пъти псуването всъщност е част от мъжките отношения. Мъжете са в някакви скандални отношения помежду си и се псуват един друг, а това, че това всъщност пада върху достойнството на жената, даже не им е интересно.

В-щ: А не е ли много вкоренено това? Българите да псуват - то дори действа като разтоварване. Ако вземем спортните събития - хората ходят, за да псуват.

ГЛ: Вижте - абсолютно вкоренено е... Късно е за нашите поколения. Най-интересната част от конвенцията и най-ефективната е във връзка с диалога с най-младите, на които може по друг начин да им се представят отношенията между половете, така че включително и псуването да стане негативен стереотип - да не го правиш. Както - да не биеш жена си. Добре е да превърнат децата от малки в защитници, така да се каже, на толерантността в семейството. (...)

Вижте, псуването обаче е отношение типично хетеросексуално и между ясни полове - мъж и жена. То няма в него никакви рискове, така да се каже, нещо да се замъгли. И традиционно агресивно между половете в тяхната хетеросексуалност...



***

НОТА БЕНЕ. Рязко спираме телевизора, за да възразим енергично. Псуването изобщо не се ограничава в рамките на хетеросексуалността и отдавна е разкъсало веригите на стереотипите, ако въобще е било вързано някога. В нашата устна традиция съществуват неизброимо количество псувни с хомосексуален вектор, а също и с флуиден джендър. Една от най-популярните български попръжни представлява заплаха за подгърбието на човека, за което едни мислители твърдят, че няма пол, други - напротив, настояват, че анатомически и всякак женската и мъжката дупара са съвършено различни сексуални субекти. (Не казваме обекти, щото сме и против обективирането.) Нито ще вземем страна по този философски спор, нито ще задълбаваме и цитираме материята в подробности - принципно подкрепяме предложението на доц. Лозанов с две ръце и всички останали честни крайници! Но - истината ни е по-мила.