В зависимост от ситуацията един мъж може да възкликне "Кон!", "Светлина!" или "Келнер!" и все в гласа му да има тъга, достатъчна за няколко вселени.

- Да, господине? - отзова се повиканият, което подсказва, че този път този мъж явно нямаше неотложна нужда от кон или светлина.

- Още едно питие. Голямо! - облече в слово желанието си клиентът.

- Веднага! - реагира келнерът, но не бързаше да се оттегли. - Извинете, господине, от известно време ви наблюдавам и ми се струва, че нещо не е наред? Обслужването ли? Питието?

- А, не, всичко е перфектно, ама... Липсва ми нещо! Е така, да ми стане кеф!

Другият кимна:

- Мисля, че разбирам! Желаете ли да извикам цигуларя от оркестъра? Срещу една петарка цяла вечер ще ви свири на уше! - келнерът запя очаквано лирично с неочаквано приятен глас - "Ой, шушо, Шушана..."

- А, не, не искам! - подскочи мъжът.

Това очевидно нарани келнера, но той професионално ловко се справи с фрустрацията, продължи да изпълнява служебните си задължения:

- Тогава може би народната певица? Срещу една петарка може да пее специално за вас до вашата маса!

- Абе.. Не, не е това.

Келнерът сякаш, че се амбицира, появиха се признаците на професионално второ дишане:

- Истински бохем! - той се приведе свойски. - В механа "Трака-лака" разполагаме и с изпълнителка на коремни танци. За нея ще трябва десетарка, но си заслужава, такива гюбеци ще удари до масата ви!...

Мъжът въздъхна:

- Абе и кючекчийка не искам.

- Затруднен съм - повдигна вежди келнерът.

Клиентът печално махна с ръка:

- Донесете ми питието и ме оставете.

Келнерът чак подскочи:

- А, не! Всеки клиент трябва да е весел, жизнен и да се забавлява мощно! Обаче какво би ви харесало на вас?...

Той изпадна в мъчителен размисъл, от онези, които могат да продължат с часове, а могат да отнемат само миг. В този случай налице бе втората възможност:

- Сетих се!

- Какво?

- Ей сега!... - келнерът погледна към бара и извика културно - Господин Иванов, моля!...

Оттам достолепно закрачи мъж с костюм и физиономия, за която в Института за изследване на човешките девиации към БАН дори и не са мечтали.

- Кой е този? - неволно сниши глас клиентът.

- Как кой?! Звездата на заведението ни!

Звездата се извиси до масата:

- Здравейте, българи!

Келнерът гордо разясни:

- Трето поколение политик, второ поколение парламентарист, първо поколение висшист! Народен трибун! Изкусен оратор! Много доволен ще останете!

- Кючек ли ще играе до масата?!

- Отминаха тези времена в политиката! Ще ви държи реч на уше! Една петарка и започва!

- Хъм... Реч?

- На уше! - изгука келнерът

- Какво пък - от портфейла на клиента се появи петолевка, сякаш примига на светлината и изчезна в джоба на политика.

Звездата на заведението се прокашля и изпъна гърди:

- Кхъм-кхъм... Десетилетия наред нашите политически противници водят страната от провала към развала! Политическото лекомислие, партийната партизанщина, корупцията...

Клиент изведнъж навири гребен.

- Еха! Бива си те! Знаеш ли онази реч, за жизненото равнище?

- Разбира се! - усмихна се снизходително политикът. - Когато ние дойдем на власт, веднага ще издигнем жизненото равнище на населението с 230 процента и ще намалим данъците наполовина...

Клиентът разхлаби вратовръзката си:

- А така! Келнер, бутилка уиски! Давай, мой човек, не спирай точно в разгара на купона!

Звездата нямаше никакво намерение да спира:

- Единствено и само нашата партия е в състояние да обедини нацията, като я раздели на удобни за обгрижване групи, които ще получат всички възможни блага накуп два месеца след като дойдем на власт...