Сценариите на Арън Соркин ("Стив Джобс", "Западното крило", "Оскар" за "Социалната мрежа") са блестящи. Диалогът му е като артилерийски огън. В хрупкавите реплики на персонажите му няма грам скука или баналност. Жалко, че талантът му зад камерата не е на това ниво. За разлика от писателя Алекс Гарланд, който дебютира успешно в режисурата с "Екс махина", Соркин поднася умерено разочарование в "Принцесата на покера". Атрактивната българска версия на оригиналното заглавие "Играта на Моли" бележи неговия дебют като режисьор. Филмът е базиран на мемоарите на хазартната "мадам" Моли Блум Molly's Game: From Hollywood's Elite to Wall Street's Billionaire Boys Club, My High-Stakes Adventure in the World of Underground Poker.

Тя е съименничка на героинята на Джойс, но алюзиите с "Одисей" спират дотук. Бивша олимпийска надежда по ски (да не ни гласят филм и за първата Тръмповица?), притискана от своя строг баща психотерапевт да побеждава на всяка цена, Моли внезапно решава, вместо да учи право, да се цани за секретарка и момиче за всичко на сенчести бизнесмени в Лос Анджелис. В тон с кампанията #metoo, която не е само за сексуален тормоз, "Принцесата на покера" е филм за женското овластяване и за това как една красива жена упражнява контрол над мъже с власт и пари. Скоро Моли се оказва господарка на покер сцената в Холивуд. Във филма тя инатливо не разкрива имената на своите клиенти, но слуховете за истинската Моли Блум твърдят, че сред тях са били Леонардо ди Каприо, Бен Афлек, Тоби Магуайър. Тежки бизнесмени, а накрая - и руската мафия от Бруклин, всички коленичат пред чудесните рокли на Джесика Частейн.

Актрисата е най-ценният коз на филма, повече и от сценария на Соркин: в кадър практически през всяка една от 140-те му минути тя играе дръзновено и прекрасно. Сред поддържащите актьори можем да отбележим Майкъл Сера, Крис О'Дауд и забравения Кевин Костнър (като бащата на Моли), но всички те са точно в тази роля - поддържаща - спрямо принцесата. Героична реч е дадена - за кратко - само на Идрис Елба, който се наема с ролята на неин адвокат про боно.

Историята на Моли Блум, непозната у нас (казват, в Америка била знаменитост), е безспорно интригуваща, но Соркин със сигурност се справя по-добре като словослагател на майстори в режисурата като Дейвид Финчър, Майк Никълс или Дани Бойл.