Тази мрачна българска дата - обесването на най-големия ни национален герой, тази година настъпва сравнително тихо. Данданиите "за" и "против" "Луковмарш" като че ли имат по-голяма чуваемост. От вестниците оставаме с впечатление, че цялата държава заедно с ключово посолство са категорично против марша - пък той си се проведе с голяма дандания и успех.
В "24 часа" гледаме, че продават сувенир (според рекламистите - "реликва") от миналата година - пъзел по картина за залавянето на Левски в Къкринското ханче.
Миналата година това предизвика патриотичен скандал - групи от разярени фейсбук патриоти люто кълняха тоя "кич" и "подигравка с Апостола", а вестник "Труд" излезе със специална декларация уточнение, че редакцията на "Труд" и книгоиздателска къща "Труд" са различни стопански субекти и съответно вестникарите се разграничават от пошлата гавра :).
Неслучайно цитираме рекламата на пъзела в "24 часа" - в неделния "Труд" няма такова нещо, не знаем дали по естетически или патриотически причини.
Дирим Апостола на свободата из неделната преса - намерихме го в "Стандарт", където дели страница с Апостола на добрината - половината страница за Левски, другата половина за наскоро починалия дядо Добри, когото също искат да канонизират. За Левски има желание и движение да бъде канонизиран, но БПЦ се дърпа от тая работа, а "24 часа" писа преди години по тоя повод: "Защо църквата не канонизира Левски и Ванга, а божиите отци почитат един крал българоубиец". България не е имала крал, но църквата ни много си тачи царя покръстител Борис, който за правата вяра унищожил доста български жени, мъже и деца, между които и собствения си син.
Но с днешните мерки не можем да оценяваме едновремешни събития.
Навремето реформи са се правели още по-трудно, отколкото сега - то и днес е трудно без бой да наложиш радикална промяна, а в миналото е било направо мисия невъзможна.
А точно пък днес гарвани грачат грозно, зловещо от стрелките на кулокрановете около мрачните изкопи на ново трасе за метрото.
Но с днешните мерки не можем да оценяваме едновремешни събития.
Навремето реформи са се правели още по-трудно, отколкото сега - то и днес е трудно без бой да наложиш радикална промяна, а в миналото е било направо мисия невъзможна.
Навремето реформи са се правели още по-трудно, отколкото сега - то и днес е трудно без бой да наложиш радикална промяна, а в миналото е било направо мисия невъзможна.
.
Как-то вечером, в Москве, на квартире Е.П.Пешковой, Ленин, слушая сонаты Бетховена в исполнении Исая Добровейн, сказал:
— Ничего не знаю лучше «Apassionata», готов слушать ее каждый день. Изумительная, нечеловеческая музыка. Я всегда с гордостью, может быть, наивной, детской, думаю: вот какие чудеса могут делать люди, — И, прищурясь, усмехаясь, он прибавил невесело: — Но часто слушать музыку не могу, действует на нервы, хочется милые глупости говорить и гладить по головкам людей, которые, живя в грязном аду, могут создавать такую красоту. А сегодня гладить по головке никого нельзя — руку откусят, и надобно бить по головкам, бить безжалостно, хотя мы, в идеале, против всякого насилия над людьми. Гм-м, — должность адски трудная.
— Ничего не знаю лучше «Apassionata», готов слушать ее каждый день. Изумительная, нечеловеческая музыка. Я всегда с гордостью, может быть, наивной, детской, думаю: вот какие чудеса могут делать люди, — И, прищурясь, усмехаясь, он прибавил невесело: — Но часто слушать музыку не могу, действует на нервы, хочется милые глупости говорить и гладить по головкам людей, которые, живя в грязном аду, могут создавать такую красоту. А сегодня гладить по головке никого нельзя — руку откусят, и надобно бить по головкам, бить безжалостно, хотя мы, в идеале, против всякого насилия над людьми. Гм-м, — должность адски трудная.
.