Сирни заговезни, Денят за прошка, завърши с новина, която дълбоко натъжи любителите на футбола у нас. На 67 години внезапно почина Павел Панов. Един от тези, за когото няма да е пресилено да се каже, че бе легенда. Започнал пътя си като футболист в столичния "Септември", а след това и в "Спартак", където се случва точно при обединението на клуба с "Левски" през 1969 г. За да последва най-силният период в кариерата му.

За "сините" Пальо, както го наричаха с обич запалянковци и съотборници, играе до 1981 г., като записва впечатляващите 301 мача и 131 гола. Печели четири шампионски титли и пет национални купи, а през 1977 г. е избран и за най-добър футболист на България. Следва кратък престой в "Арис" (Солун) и след това впускане в треньорската кариера - помощник-треньор в любимия "Левски". На който става и треньор през един от най-тежките периоди - 1986/87, когато отборът се казва "Витоша". Води тима и между 1989 и 1990 г. Работил е у нас още в "Ботев" (Пд), "Септември", "Родопа" и "Локомотив" (Сф). Бил е и през сезон 1991/92 начело на нигерийския "Иваняу национале", с който печели титла.

В историята на националния тим Панов оставя 44 мача и 13 гола, като е в тима, участвал на Мондиал 1974. А преди това е част от най-големия успех на юношеския тим (до 19 г.) - спечелването на европейска титла през 1969 г.

Работата с подрастващи играчи и млади треньори обаче остава до последно страст за него. Не само като селекционер на младежите (1992-1993), но и като технически директор на БФС, какъвто бе до смъртта си. Като такъв той отговаряше именно за развитието на юношеските и младежките национали и техните селекционери.

Завинаги остава в спомените с головете и изящните си преки свободни удари като играч. А след това като отдаден на работата до последно. И на любимия "Левски". По ирония на съдбата той умира, докато гледа "сините" в мача им срещу "Ботев"...

Поклон пред паметта му!