В периода 1995 - 1997 г. група учени сравняват политическия език във Великобритания и България. Те констатират нещо, което е трудно да си го представим днес - понятия като anti-Brussels, anti-europeanism, eurosceptics нямат еквивалент на български. "По това време в българската политическа игра, за разлика от британската, "антиевропейската карта" е без стойност. Поради това е естествено да липсва такова понятие", заключават изследователите Румяна Бояджиева и Петър-Емил Митев. В началото на прехода нито някой е срещу Европа, нито пък му минава през ум да я свърже с нещо отрицателно. Българският европейски път тръгва като поход към обетована земя.

Днес, четвърт век по-късно, негативните спрямо Европа термини не само изобилстват в политическия ни речник, но и съжителстват редом с далеч по-остра семантика. Някои неща са същите, други са нови. Променящият се езиков образ на Европа е най-доброто огледало за измененията в социален и културен план.



Европа - непрестанно догонване



Историкът Стефан Чурешки твърди, че цивилизационната дилема "Изток - Запад" стои пред България още от времето на Борис I. Спорът е за религиозната принадлежност, източното православие надделява над обвързване с Рим. След Освобождението религията престава да е основополагащ фактор за развитие, такъв е пътят към модерността. Под "модерно" недвусмислено започва да се разбира Западът, Европа. "От него вееше европейщина и светскост", казва Вазов с възхита за свой учител ("Даскалите", 1901 г.). Добри Войников в "Криворазбраната цивилизация" осмива следваните западни моди, но критиката му не е към тях, а сляпото им възприемане. В периода между световните войни остро се сблъскват представите за западна и съветска модерност. След 1944 г. страната заживява по каноните на втората. В последните години на социализма обаче България неофициално признава изостаналостта си - на битово ниво списанието "Некерман" се превръща в символ на модерност, а на държавно стартира отваряне към западни фирми, с цел да се внедрят (и откраднат) по-съвършени производствени технологии. Така догонването на Запада и "развитата Европа" се връща при възрожденските представи - зле сме, мерило са ни европейците, трябва да ги настигнем.



Copy-paste на божествените начала



След 1989 г. България иска да се нареди в европейския отбор, копирайки неговите ценности. Някои неща обаче са copy-paste-нати директно от отхвърленото минало. В медийния и политически речник "Европа вижда", "Европа гледа", "Европа иска"... досущ както лозунгарски до вчера "Партията знае", "Партията си дава сметка", "Партията решително пресича".... Има разлика в двата образа, но и двата са с присъщи божествени черти. "Европа не просто вижда, тя вижда неща, за които ние не си даваме ясна сметка", описва Петър-Емил Митев свръхестествеността ("Българите. Социологически погледи", 2016 г.; доста от примерите в настоящия текст са взети от книгата). В първите години на прехода власт и опозиция се сменят, но образът на Европа е неизменно светъл в речника на партиите. Дори БСП, свързана с Русия и обвинявана, че спъва модерното ни развитие, от тогава до днес изтъква решението на България да поиска членство в EС като своя заслуга (правителството на Жан Виденов).

Положението се променя леко около 2000 г. Управлява Иван Костов, страната е фактически кандидат-член на ЕС. Налага й се да преговаря, а преговорите рядко са нещо приятно. Българските медии поставят Европа в страдатален залог - Костов "казва на Европа", "иска от Европа"... Започва бавна демитологизация на образа. Политологът Иван Кръстев заявява, че ЕС и НАТО не могат да ни бъдат цел в живота, те просто са условия за по-добро съществуване. "Европейските ценности" обаче не са оспорени по същество. "Българска работа" все така е антоним на "европейщина и светскост".



Eвроскептиците - в телевизора и "в затвора"



Около 2001 г. политолози регистрират "край на прехода". Пътят до капитализма и демокрацията обаче е направил по-бедни мнозинството българи. "Напредъкът ни" в преговорните глави с ЕС отново изглежда като работа свише - всяка похвала е благодат, но насреща се дава курбан - два от реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Бившият журналист от демократичния спектър Волен Сидеров прави шеметна кариера на националист, тръгнала от вълна на антизападничество след бомбардировките над Югославия (1999 г.). От екрана на една телевизия Сидеров всеки ден казва това, което по другите е немислимо - "Чужди фирми ограбват богатствата на страната". След 2005 г. партията му "Атака" официализира в парламента антиевропейския език. Според социологически данни към 10% от българите мислят като него, политолози ги причисляват към маргиналните пластове. Определящи са елитните, а те се противопоставят. "Нека партиите да не дават шанс на евроскептицизма", казва многократно в този период президентът Георги Първанов. Бившият главен преговарящ на България с ЕС Владимир Кисьов е истински догматик, желае кардинално да се разправи с кресливата ерес: "Трябва да се промени нещо в Наказателния кодекс. Когато чуете някой да насажда евроскептицизъм, на този човек трябва да му се търси наказателна отговорност".

През 2006 г. на небосклона се появява нова партия, която за повече от десетилетие ще пренареди политическия пъзел в страната. Казва се "Граждани за европейско развитие на България". Нито тогава, нито преди някои си е помислял да кръщава партия "...за азиатско развитие". Нито пък днес му хрумва "...за евразийско развитие". Неправителствените организации са винаги европейски. Модерността е консенсусна - Европа.



Редом с "началниците"



С фактическото членство на България в ЕС през 2007 г. се сбъдва идеалът за принадлежност към Европа. В началото ЕС е строг и справедлив, такава е всеобщата оценка на спрените фондове за корупция при Станишев. ЕС е и надежда, защото журналисти пишат писмо до еврокомисар Нели Круз с апел за медийна свобода. В същото време настъпват "кастови" промени, които "опредметяват" идеала, приравняват го с реалността - същият Станишев оглавява ПЕС, една от двете големи партии на Европа; Бойко Борисов е много добре приет в европейските столици, макар българите да имат остри критики към него; националистическите и уж антиевропейски формации кротко посядат в Европарламента и ползват охолно благата му; те не искат да разтурват ЕС, най-много да го променят отвътре. Тече разместване "долу" в обществото - стотици хиляди българи отиват да живеят в Западна Европа, там разбират, че щастието в обетованата земя се постига с труд, лишения и много носталгия. За бизнеса "интеграцията" е едновременно достъп до богати пазари и рискове да бъде изяден от мощни акули. Бойко Борисов, премиер през две трети от времето на европейското ни членство, смятан за еманация на практичността в българската народопсихология, заключава: "Нека началниците се разберат!". Тоест - каквото кажат лидерите, това ще е; ние ги следваме.

През всичките тези години политическите и житейски ребуси не променят значението на "Европа" като най-висок културен символ. Георги Господинов пише "Физика на тъгата" и критиката с радост констатира, че най-после имаме "европейски роман". Милен Русков е институционализиран като "голям писател" след Европейска награда за литература, а Мирослав Пенков става известен с изключителен разказ, на който никой нямаше да обърне внимание, ако не бе отличен от Би Би Си.



Нещо се променя?



Стигаме до наши дни. Огромното мнозинство от българите харесват Европа, както винаги е било. "Алфа рисърч" измерва 50% доверие в ЕС за времето на цялото ни членство, а "Галъп" констатира нарастване на симпатиите - от 50% през 2001 г. на 62% в края на 2017-а. Има обаче нещо съществено ново. Проводник са му социалните мрежи. Вследствие на обективни проблеми, грешки на европейски лидери и целенасочени дезинформации откъм Русия, в публичния език се появяват изрази, които са нещо повече от скептицизъм - "еврогейци", вместо европейци, "слаба Европа", която няма сили да се справи с бежанците и т.н. За първи път ЕС е оспорен в същината си като символ на нещо неизменно добро. "Европейска работа" става синоним на "скапана работа" в този дискурс. Няма я Вазовата "светскост".

Социологическите данни показват, че авторите на подобни фрази отново са маргинално малцинство и не могат да преобърнат представата за модерност. Но в криза са и горните пластове, а техните колебания са вторият важен факт днес. Ноемврийският доклад по мониторинга бе мек към България и Христо Иванов, един от лидерите на "Български манифест за Европа", констатира със съжаление, че "ръководството на Европейската комисия се отказа да стимулира реформи у нас". Навръх европредседателството, докато хиляди българи студуваха по улиците на протест срещу корупцията и олигархията, в НДК брюкселските лидери се прегръщаха топло с местните. В пресата се появяват остри критики спрямо Европейската комисия. "Те подходиха към рутинното председателство на България като към конгрес на партията навремето", обобщи европейската и местна властова бутафория 70-годишният актьор Явор Милушев ("Панорама, БНТ, 12 януари). Горните пластове не са настроени срещу Европа, но започват да забелязват, че европейските ценности често...приличат на българските. Европа е критикувана, приравнена е на БКП - това разколебаване се случва за първи път в средите на тази част от интелигенцията, за която пътя към ЕС означаваше просперитет чрез оттласкване от БКП. Предложения за санкции при евроскептицизъм днес биха били посрещнати с медицинска загриженост спрямо автора им.

Как европредседателството ще повлияе на всички тези процеси, е трудно да се прогнозира. От времето на руския властелин Петър I Европа и Западът са неоспорим символ на модерност за източната половина на континента. Така ще е, докато се случи гръмовно световно преобръщане. Образът на Европа в България обаче търпи изменение. От божествен става човешки. Това може би е най-сигурното доказателство, че днес сме по-близо до Европа повече от всякога. Виждаме я с просто око, докосваме я. Вероятно ще я стигнем само ако придобие напълно човешки образ и заживеем с нея със страхове, мечти, спорове и понякога кавги - както при нормално семейство.