На улицата ме спряха баба и дядо и взеха да ми бутат в ръцете химикалка:
- Младеж, тури един параф в подписката, че искаш ние да оглавим митниците!
Стана ми интересно и се заслушах.
- Какви са тези канали за контрабанда в някои митници, какви са тези пароли! Кажеш "картоф" и минаваш по втория начин! - възмути се дядото.
- Не беше паролата "картоф" - "какалашка" беше, Няголе! - коригира го бабата.
- Не, сетих се - "керкенез"!
- Глупости, "кантар" е, кажеш "кантар" и подминеш митницата кат скиор колец за домати!
Зачудих се как тези двамата ще оправят митниците.
- С желязна ръка в кадифена ръкавица ще сграбчим митниците, младеж! Край моята Петрана пиле не може да прехвръкне, от мен да го знаеш! Кат каже само "Дъхни!", и веднага разбира какво, колко и с кого си пил! А как я бива да открива рус косъм върху ревера на сакото ми!... Казвам ви, може да няма рус косъм върху ревера на сакото ми, тя пак ще го открие и ще ме изобличи!
- Въпрос на дългогодишно развивани умения и природни дадености... - изчерви се бабата и поясни: - Най-здравата основа за доверието са непрестанните проверки, от мен да го знаете!
- Ще постигнем 100 процента разкриваемост на всякакви нелегални неща на митниците! - рапортува дядото. - Кат застане моята Петрана до бариерата, кат изсъска "В очите ме гледай, в очите!"...
- Ей тъй трябва, Няголе - поправи го бабата и изсъска като мафиот със зъбобол: - В очите ме гледай, в очите!
- Бър-р! Чу ли я, младеж! Кат им скръцне със зъби Петрана, трафикантите ще напълнят...
- Няголе, натурален си!
- Хазната с мита ще напълнят, Петрано, туй искам да кажа!
Хареса ми перспективата хазната да се напълни. Представих си идиличната картина - хазната прелива от пари и всички, които имат възможност, щипкат от нея на воля, без това да я изпразва. Само че това няма да са тези двама пенсионери. За какво им е тогава всичко това?
- Писна ни от такива, дето само си пълнят гушите на наш гръб. Искаме да им осигурим колкото се може повече, да взимат, да взимат, да взимат, пък белки се затъкнат!
Веднага се подписах.
|
|