Мили деца и вдетинили се пенсионери, иде Великден. Де да беше и в преносен смисъл, ама той си идва все в буквален.
И всяка година се прави римейк на какво е сторил и какво са му сторили на Спасителя.
Започва се от рано. От Лазаровден, да кажем. И какво е рекъл Спасителя?
Точно този въпрос зададе тези дни един тийнейджендър на дядо си.
- Спасителят е рекъл: "Стани, Лазаре!" - осведомява го дядото.
- От къв зор? - пита тийнейджендърът.
- Ами Лазар четвърти ден бил в гроба - открехва го дядо му.
- Ай стига бе! Демек е бил умрял - пули се тийнейджендърът. - И кво?
- Как "И кво?" - нервничи дядото. - Лазар станал!
- И кво е станал? - пита джендърът.
Дядото логично се обърква.
- Хм... - замисля се тийнейджендърът. - Сигурно е станал лазерен лъч...
А дядото се чеше, дето не го сърби, па отдава всичко на новите технологии. Защото неговият живот започна с електрическата круша, радиото и телефона, после дойде телевизията, спътниците и първият човек в космоса, компютрите, мобифоните и какво ли не - и всичко това в рамките на един човешки живот (дето се вика: как бързо времето литна от гуглата до гугъла!), а сегашните деца се раждат направо с профил във фейсбук.
Но да продължим с римейка - след Лазаровден е Цветница. Някои й викат Връбница - например Гинка Върбакова. Ден на надеждите. Ама вие, мили деца и вдетинили се пенсионери, знаете смисъла, който си е съвсем политически. Кога ще стане еди-какво си? Отговорът е: на вЪрба!
Впрочем навръх Цветница, чух един пенсионер да си рецитира, докато береше коприва в покрайнините на Борисовата градина:
Какво да кажа впрочем за съдбата?
Във случая е даже тя проклета...
Ех, виждам, че красиви са цветята,
ала не ща да гушна аз букета!
И понеже си личеше, че е пенсионер под прага на бедността, аз го успокоих, че финансовият министър с нареждане от Премиера ще го ощастливи с велиденска надбавка. Мале, как се ококори и макар да знаеше, че най-тежката клетва, отправена към пенсионер, е "Жив да си!", рече:
- Господ да ги поживи! Па дано някой ден и те да поживеят с моята пенсия!
Но да продължим - в четвъртъка се боядисват яйцата. Та да могат още на другия ден мъжете да питат: "Ти боядиса ли си яйцата?" Което си е тъпа смешка от телевизионно шоу.
Тийнейджендърът обаче това не го интересува. Той си чака петъка и пита:
- Днес ли ще опънат Спасителя на кръста?
Де, гиди момчурляк, да му опъна ушите, ама не може - не е европейско!
Така е - всеки римейк си има осъвременяване.
И понеже виждам, че вече ви се спи, хайде да завършим с великденско куплетче (а него го чух да го рецитира един, докато търсеше нещо в кофите за боклук - не вярвам да е търсил себе си!):
Щастливи, че сме налице,
живеем както ни е писано -
на задника ни се пече яйце,
обаче боядисано!
макар да знаеше, че най-тежката клетва, отправена към пенсионер, е "Жив да си!",