За тези еритрейци България е вече дом. Всички се интересуват от футбол, спорт, танци, искат да четат книги, да учат български език. |
-------
За еритрейците в центъра за бежанци в софийския квартал "Враждебна" етиопецът Мехари е нещо като Спасител. Мехари живее в България от три десетилетия и ако малката африканска група имигранти има нужда от някаква помощ, скача и сред нощите. Без Махари момчетата от лагера не биха могли дори аналгин да си купят, да отидат на лекар... Средата, в която живеят, им е непозната, но е и силно враждебна. Насилието срещу бежанците в квартала ескалира не само срещу мигрантите от Африка, но и срещу настанените в центъра сирийски и кюрдски семейства. А скинарите се навъртат най-вече край кварталния супермаркет, към който потокът от чужденци се стича на пазар. Еритрейците са наплашени. Чувстват се унизени, отчаяни от липсата на перспектива, страхуват се от всичко, включително и от срещи с журналисти - "за да не стане още по-лошо", казват.
За първите релокирани у нас еритрейци Мехари е единствената връзка с външния свят. Групичката е с християнско вероизповедание, говори само собствения си език, само един от тях има бегли познания по арабски. С персонала на бежанския център комуникират с мимики и жестове, Държавната агенция за бежанците не им е подсигурила преводач от тигриня, езикът не се изучава у нас дори в катедрата за редки езици на СУ. Единствено при старта на процедурата за хуманитарен и бежански статут след официално искане от Европейския бежански център в Малта командировали в центъра преводач от тигриня. Той обаче си свършил работата и заминал.
Тигриня е сравнително малък език, но пък на него говори най-голямата бежанска група от африканския континент. В Еритрея, държава с размери колкото България,
всеки десети е бежанец
Напускащите страната са предимно млади мъже, готови да минат и през ада - да последват смъртоносния средиземноморски маршрут, но да се измъкнат от диктатурата на собствената си държава, от насилието и преследването, от мъчителната бедност, от безкрайната военна служба, която международните източници определят като съвременна форма на робство... Вън от родината си еритрейците са разпръснати из различни европейски държави - в Германия, Холандия, Швеция, а повечето от тях вече са намерили шанса си за нов живот. Там веднага са настанявани в жилища със съдействието на различни институции, подпомагани са при започването на работа, изтеглят безпроблемно семействата си.
Първите десет еритрейски мигранти у нас са прехвърлени от Италия по силата на поетите от страната ни реадмисионни ангажименти за прием на чужденци, потърсили закрила. Тук са от ноември миналата година, но и до днес малката група недоумява къде е попаднала. И дали диктатурата в родната им държава не е за предпочитане пред унизителния живот, който им предлага България. Това, че в страната ни липсва работещ интеграционен механизъм за чужденците, получили у нас убежище и международна закрила, не е тайна за никого.
"Когато за пръв път ги видяхме, три месеца след като бяха настанени във "Враждебна" и около седмица преди да получат бежански статут, бяха облечени с дрехи, които са им раздадени в Италия. Това са единствените дрехи, които имат и до днес. Някои от тях са с якета с женски талии, които не са им по мярка. За да не ходят с едно и също, те си
разменят дрехите помежду си
В центъра във "Враждебна" не се приемат облекла втора употреба, затова и организациите, които биха ги снабдили с дрехи, не могат да им помогнат. При първата ни среща имаха четири искания - дрехи, карта за градския транспорт и СИМ карти. Не се бяха свързвали със семействата си, близките им не знаеха къде са. Първите четири месеца са седяли изолирани в бежанския център във "Враждебна", едва от един месец са мобилни и получиха от Държавната агенция карти за пътуване в градския транспорт", разказва Диана Радославова, управител и главен адвокат във фондация "Глас в България", ангажирана с подпомагане и правна защита на имигрантите и бежанците в страната ни.
Търсещите закрила у нас, докато са в процедура, получават храна и подслон, но не и финансова подкрепа. Полагат им се и езикови курсове, но за да си подсигурят препитание, те трябва да започнат някаква работа. В същото време заради липсата на учители по български за чужденци езиковите курсове все още се провеждат спорадично. Така за пет месеца престой у нас групата от Еритрея е успяла да избута едва три урока по български. Най-важното за интеграцията им езиково обучение може да се брои пропуснато до този момент.
Ако се изключат подслонът и храната, както и задължителните медицински прегледи при приема им в бежанския център, държавата в лицето на Държавната агенция за бежанците не им е оказала никаква друга помощ, докато получат статут. А променената миналата година наредба за интеграция на бежанците, също като старата от 2016 г., я разтоварва от всякакви ангажименти към бежанците. Въпреки промяната наредбата не е показала до момента, че може да работи. Текстовете й предвиждат процесът на интеграция да започва със сключване на интеграционно споразумение, в което кметът на дадена община и чужденецът, получил убежище или международна закрила, доброволно да заявяват желанието си. Досега обаче нито един общински кмет не е сключил такова споразумение с чужденец. Общините пък показаха, че са
неподготвени да поемат такава тежест
От тях се иска да подпомогнат както жилищното им настаняване, така и да ги подкрепят в намирането на работа, в достъпа им до образование, да им подсигурят дори добри условия за спорт... Въпреки че от Върховния комисариат на бежанците непрекъснато митарстват из страната и разясняват на кметовете как да се справят с новите си отговорности, ефект няма. Не помага дори обещаното външно финансиране при сключено интеграционно споразумение. За всеки интегриран бежанец европейските фондове и международни организации отпускат по 6 хил. евро, като 75% от тази сума би трябвало да влезе в общината, подписала интеграционен договор с чужденец, получил статут.
"Всички еритрейци от групата са подали заявление за подписване на интеграционен договор, но тъй като няма община, с която да го сключат, те трябва сами да се справят с трудностите и сами да се опитват да се приобщават към обществото ни. Намирането на жилище е един от сериозните проблеми пред тях. Българите не искат да дават под наем имотите си на бежанци. Проблемът, когато се опитахме да им помогнем, е, че не знаем към кого да се обърнем за съдействие и коя институция е отговорна", отбелязва адвокат Диана Радославова. Ничий ангажимент е и заетостта на бежанците със статут. Като правозащитна организация с помощта на доброволци от фондацията тръгват да им съдействат и за работа. Оформят cv-тата им, регистрират ги в бюрото по труда. Момчетата са с различни професии и с различни дарби, готови са да учат,
да се квалифицират, да придобиват нови умения
Един от тях свири професионално на арфа. Сред другите има специалисти в областта на електроуслугите, в селското стопанство, маркетинга, търговията, автомеханиката, животновъдството.
"Ако тук им се създадат нормални условия, в които да живеят и доведат и семействата си, те ще останат в страната ни. След усилия от наша страна вече има работодатели, които са заинтригувани от еритрейската група у нас. Искат да ги обучат, да инвестират в тях. Непрекъснато се говори за това, че работната ръка у нас не достига и трябва да внасяме от трети страни. А тези хора са вече тук. Те не са нарушили границата ни, влезли са у нас легално, при това
изповядват религията ни
И са готови да се опитат да живеят заедно с нас, ако ние като общество ги прием", отбелязват от фондация "Глас в България", която се опитва да помага на безгласните чужденци у нас. Подадената на еритрейската група ръка е от страна на международния проект Human in the Loop, който от няколко месеца е в България (социален стартъп за интеграция, основно на бежанци и уязвими групи). От проекта са изявили готовност да работят с част от еритрейците, а това ще им позволи да излязат от враждебната за тях среда на "Враждебна". Тъй като момчетата много обичат да ритат футбол, доброволци сега искат да ги свържат с други млади хора, за да спортуват заедно.
Няма как интерграционната ни система да е все така неработеща, след като броят на хората, които остават у нас - легално или нелегално, макар и по-бавно, непрекъснато нараства, подчертават от правозащитната гражданска организация. Сред нас са хора с отказан статут на бежанци, които не могат да излязат от страната, не могат да бъдат дори принудително изведени. Те са извън радара на всички наши закони, но са тук, делят с нас една територия. Получилите статут и останали да живеят в страната са малцинство, но с годините броят им се разраства. Има и все повече върнати бежанци по Дъблинския регламент, колкото и неработещ да е той - хора, опитали се да напуснат страната, но върнати от държава на ЕС след време, тъй като сме първата държава, в която са потърсили закрила. Всяка година така у нас пристигат по няколко стотици чужденци. Релокацията е третата процедура, по която страната ни е поела отговорност. И занапред систематично у нас ще бъдат изпращани бежанци. Което значи, че България не може да си позволи и занапред да има неработеща интеграционна система, не заради правата на другите, а заради нас самите, подчертават правозащитниците от неправителствената организация.
Защо бягат от страната си еритрейците
Еритрея е президентска република в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделянето й от Етиопия. Информацията за вътрешната й политика е оскъдна, но от септември 2001 г. всички частни печатни медии са закрити, а критиците на правителството са затваряни без съд. Единствената в страната политическа партия, оглавявана от президента, е Народният фронт за демокрация и правосъдие (PFDJ). След 25-годишно управление на назначения президент Исаяс Афеверки гражданите на Еритрея остават предмет на едно от най-репресивните управления в света. Според доклад на "Амнести Интернешънъл" за 2016/2017 г. правителството на Еритрея носи отговорност за тежки престъпления против човечеството от 1991 г. насам, включително робство, отвличания, произволни задържания, изтезания, изнасилвания и убийства.
Десетки северноафрикански бежанци, натоварени в лодка, са се насочили към бреговете на Италия. ЕС се готви да поиска одобрение от ООН да унищожава лодките на трафикантите на хора.
Десетки северноафрикански бежанци, натоварени в лодка, са се насочили към бреговете на Италия. ЕС се готви да поиска одобрение от ООН да унищожава лодките на трафикантите на хора. |