Режисьор: Андрей Калудов

Участват: Димитър Баненкин, Милена Аврамова и други



Едно от последните "умни криминалета", както са определяни пиесите на Себастиен Тиери, се качва за пръв път на наша сцена. Става дума за спектакъла "Обичай ме!", премиерното заглавие в афиша на Сатиричен театър "Алеко Константинов". Любопитен факт е, че авторът, който се нарежда сред най-поставяните европейски комедиографи, носител на престижната награда "Молиер", има завидна кариера на актьор.

Българската версия е дело на Андрей Калудов, а със сценографското оформление се е заела Диляна Асенова в сътрудничество със студио "Тангри". Действието е ситуирано в сиво, неприветливо, подобно на хале помещение. Изцяло в сиво са облечени и двамата главни герои, сив е и семейният автомобил. Точно както са "сиви" и очакванията за бъдещето на аптекаря Андре и жена му Лоранс - директор на "Човешки ресурси". Поне до момента преди в безличния им свят да нахлуе странен младеж (Стоян Дойчев) с още по-странна версия за естеството на връзката му с двамата съпрузи. В кожата на мъжа влиза Димитър Баненкин, когото наскоро гледахме в подобна роля на сцената на същия театър - във "Вихрушка" от Йерун ван ден Берх. Макар героят му - особено в началото - отново да е мекушав, смачкан, примирил се сякаш да линее в сянката на доминиращата си половинка, актьорът сега е намерил различен ключ към образа на Андре. Не неговият персонаж обаче, а Лоранс в изпълнението на Албена Павлова е носител на авторовата идея, че дори най-абсурдните обстоятелства могат да обърнат душата на човека към светлината; че "сърцето е по-силно от кръвта"; че този, когото подозираме, че е дошъл да ни обере, току-виж се оказал наш благодетел. Вътрешната промяна у героинята, след като се възражда надеждата й, че макар и късно, ще познае чувството да бъде майка, намира и външно проявление. Вече няма помен от сивия костюм. Одеждите й стават все по-пъстроцветни в унисон с шарените балони, с които ексцентричният младеж - далечен "родственик" на завърналия се блуден син - разкрасява посърналия дом.

Що се отнася до чисто криминалния момент, той засяга единствено сюжетното действие. Докато отчаяно се опитват да разплетат комичната и объркана ситуация, героите не толкова влизат в ролята на следователи, колкото търсят истината за самите себе си. "Криминалето е само канавата, върху която се бродират едни топли човешки взаимоотношения. Пиесата е апел да се обичаме, но и упрек, че причиняваме на близките си най-голямата болка, ставайки чак смешни в егоизма си", допълва режисьорът.

Следващите представления ще се играят на 14 и 23 май.

-----

*Думи на Андре, отправени към потенциалния нападател на дома му.