Министър Нанков се включи в дебата за светлината и отговори на призива на президента Радев за светлина, повече светлина, както казал Гьоте, докато му изстивали краката.

Да проследим - от Радев през Гьоте до Нанков, а ще забъркаме и Чехов, и дори Иван Гешев!

В средата на април президентът Радев говори пред студентското тяло на публична лекция в УНСС за това, че страната прилича на строителна площадка, но не знаем какво се строи, защото е тъмно. И подсили посланието си с предсмъртните думи на Гьоте, хем на немски: Licht, mehr Licht! И даже попита студентите дали знаят кой го е казал това - знаят, не знаят, той ги уведоми, че е Гьоте.

Свикнали сме да приемаме думите на класика като зов за просвещение, което като светлинен лъч разкъсва мрака на невежеството; с по-съвременни понятия - като прожектор, който разсейва тъмнината. А той човекът искал да отворят прозорците - тъмно му било и дори казал "моля": мер лихт, бите! Ама като умират класици - такъв им е занаятът на завалиите - последните им думи се товарят с големи очаквания, които после се разтоварват във вид на мъдрости и се изнасят в бурета.

Ако тръгнем да се заяждаме с Гьоте, ще му речем като фейсбук-мъдреци: колкото и да е бърза светлината, тъмнината вече е там и я чака. Ала не ни е работа да се заяждаме с хер Гьоте, пък и фейсбук-мъдростите не са бог знае какво достижение на човешката мисъл.

Чехов като умирал - и той натоварен с очаквания - се обърнал към лекуващия лекар на езика на Гьоте: Ich sterbe (умирам). По него време част от етикета между лекарите бил, когато умира колега и положението е безнадеждно, да му се поднесе шампанско. Така и направил лекарят на Чехов - предложил чаша шампанско. Писателят рекъл: отдавна не съм пил шампанско. Обърнал се на една страна и духът му напуснал тленната обвивка.

Румен Радев, слава богу, си е жив и здрав, упражнява си правомощията, колкото ги има, провежда диалог между властите.

И другата страна в диалога отговори - пак задочно.

На 3 май министър Нанков поднесе на депутатското тяло отчет за дейността на регионалното министерство, в който очевидно отговаряше на президента, даже със същите думи.

Нанков заяви, че България действително е строителна площадка - строят се магистрали, пътища, тунели, тангенти и пътни възли. "Не просто строим магистрали и пълним дупки, но и вършим работа!" - изтъкна министърът и остави на такива като нас философския въпрос: строежът на аутобани и пълнежът на дупки не е ли работа? Ако това не е работа, как да го наречем - трудотерапия? Или - схема, комбинация, гешефт? Имаме си магистрали като слънце - светят като коледни елхи или като кубето на спецпрокурора Иван Гешев, ако трябва да сме любезни...

***

Като споменаваме спецпрокурора по казуса "Иванчева", се сещаме да попитаме за нещо, което не ни стана ясно от плаващите версии, които подаваха разследващите и самата Иванчева.

Последно: как и къде са натоварени пачките?

Товарете подкупа в багажника.

Товарете подкупа на задната седалка.

Товарете подкупа в кашон.

Товарете подкупа в чанта, завит в хартия.

***

Сделката на Гинка с ЧЕЗ е в същите светлосенки. Тази сделка е като лампата в експеримента на Павлов с кучето. В експеримента ученият създал на кучето условен рефлекс и открил връзка между лампата и слюноотделянето. Когато светне лампата, кучето разбира, че ще има кльопачка. Как се казва кучето, на което му потичат лигите, като светне лампата ЧЕЗ - това не мога да кажа.