Хубав бил езикът на хората от племето Урбодзики и всички всячески се ползвали от него - гръмко хвалели своя бог Натьо и общували помежду си.

Нямало предмет, абстрактно понятие или природно явление, за което да не се намери дума в речниковия състав на звучния урбоджишки език.

Разбира се, някои думи били по-употребявани. Например думата камък. Защото такава била тогава епохата - каменна. Или по-точно: вицова, тъй като урбодзиките викали на камъка виц.

Обичали и тачели вицовете урбодзиките - нали от тях си правели първите оръдия на труда, благодарение на които свързвали двата края.

- От хубав виц - казвал вождът им, храбрият и всемогъщ Тиквьо - хубава брадва става. А хубава ли е една брадва, сума мамонти можем да утрепаме и гледайте тогава какво ядене пада без консерванти!

Вицовете били опора за урбодзиките, а тогава вицове - колкото щеш. Накъдето и да се обърнеш - вицове. Затова и вицовете все били на езика на всеки урбодзик.

Поокъснеел ли например урбодзикът Пелевлю, жена му го посрещала с думите:

- Това твое закъснение е виц в мойта градина. Къде беше досега?

- Ами спънах се - пускал в обръщение дежурния отговор той, - в един виц се спънах, та куцук, куцук...

- Лъжеш - хапела устни жена му, - пак си бил при оная, дето гадае какво ще е времето и крие виц в пазвата си.

- Бях - признавал троснато той. - Защото ти не ме разбираш.

- Така ли? - кипвала жена му. - Изплю ли вицчето, дето ти е под езика. Що ли те взех на времето? Сега с моите вицове по моята глава.

Но да спи зло под виц - в съвета на старейшините често отеквали мъдри подмятания било от Сидрю, било от Цвъкьо (оня с шестте пещери!), било от Качанкю и прочие.

- Вицът тежи на мястото си!

- Малкото вицче катурва колата.

- Внимавай, ще удариш на виц!

- Казана дума - хвърлен виц.

А храбрият и всемогъщ Тиквьо, щом искал да накаже някого сурово, заповядвал:

- Вържете му виц на шията и го хвърлете в морето!

След което обикновено викал вицописката и й диктувал надписи, та по тях след време хората да съдят за урбодзиките.

И се отправял към пощата, където цялото племе зяпало в устата глашатая Шишю, най-слушания по онова време говорящ вестник.

Както винаги, той започвал с уводна статия, сетне съобщавал различни вести, а в литературната си притурка разказвал някой преводен мит.

Урбодзиките много ги кефел мита за Сизиф, когото гръцките богове наказали да търкаля огромен виц по нагорнището.

...

Стигнали ли са до нас урбодзишките вицове? Това е въпросът. Защото няма да е зле, ако ги обявим за паметници за културата.

Впрочем разправят, че някакъв Вампьо, потомък на племето Академики, с техен виц днес си затиска зелето в кацата...