|
| *** |
Седнах, изчаках съседът да спре да кърти с някаква мощна машина и започнах да се настройвам подходящо. Автосугестия, чували сте сигурно. Успокояваш се, може и очи да затвориш, изтласкваш от главата си всичко излишно, настройваш се подходящо, някои даже говорят за някакви вселенски вибрации, но аз лично избягвам такива неща, че веднъж при един опит да се почувствам мъж, стомахът ми реагира така парадоксално, че после... Но това е друга история, сега става дума за опита ми да се възгордея, че съм българин.
Отначало всичко тръгна добре, настроих се както си трябва, усетих как краката ми се затоплят, все едно че съм обул тарлъци, и тъкмо усетих как съответната гордост иде, даже май на към многократна гордост отиваха нещата, обаче на вратата се позвъни.
Беше някакъв с вид на инкасатор.
- Нали онзи ден засякохте водомерите?! - изръмжах.
- И водомерите, и електромерите, и топломерите, и спиртомерите... - занарежда онзи.
Тръшнах вратата, обаче инкасатороидът ловко ми подхвърли някакво листче, според което трябвало да платя най-разнообразни неотчетени и липсващи води, тоци, енергии, флуиди и потоци електрони, които някой някъде е потребил, но не е платил.
Пак седнах, пак изчаках къртачът оттатък стената да спре, за да си плюе на ръцете, и пак започнах да се настройвам на към национална гордост. Този път сякаш по-лесно ставаше процесът, обаче пак се позвъни!
Беше някакъв с вид на плод на тайната любов на Темида и подземен бос от карикатура.
- Нашата полиция ни пази! - казах без ясна представа защо.
- Не само тя, не само! - допълни авторитетно той и ми бутна в ръцете някакво листче, според което трябвало да излежа присъдите на десетина бандити в неизвестност, един банкер, трима наркотрафиканти и сводник, който обаче може и да ми се размине, защото Интерпол му е заложил засада на фестивала на сръбската скара и ако го спипа там...
Седнах и без да чакам каквото и да било, на инат започнах да се възгордявам, че съм българин. И пак се позвъни!
Беше Путин, знаете го, президент на Русия работи. Първо се сепнах, но като ми заговори нещо на руски, отсякох:
- Съжелеваю, но съм занят!
Онзи кимна и делово заизкачва стълбите към горните етажи.
Седнах и пак се позвъни.
Беше Тръмп, без жена си. Директно му махнах към стълбите, той ме бучна дружески в корема и пое нагоре.
Още не седнал, позвъни се.
Някакви доста на брой с луксозен вид, който правилно разчетох като европейски.
- НДК! - казах отчетливо - НДК!
И махах упътващо с ръце, като за да не се блъскат по пътя, махах с едната ръка в едната посока, а с другата в другата, защото земята е кръгла и човек накъдето и да тръгне, все ще стигне до НДК.
Затворих вратата. Звън. Отворих. Съседът.
- Здравей, съседе!
- Ти ли дупчиш стените?! - изръмжах.
- Иванов от съседния вход е. Имал това човешко право. Ти сега какво правиш? Аз нещо се бях настроил екологично, ама ми размина.
- Да изпием по бира? - предложих.
Заслизахме по стълбите под съпровода на къртача.
- Ето този знае какво иска и го постига!
Прав беше съседът.
|
| *** |
