:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,404,830
Активни 172
Страници 1,815
За един ден 1,302,066

Малко общества имат истинска журналистика

Американският журналист Дийн Старкман смята, че читателите трябва да подкрепят честните медии
СНИМКА: Асоциация на европейските журналисти - България
Дийн Старкман
Едва ли е имало исторически период, в който медиите да са били подложени на натиск едновременно от политици с авторитарен рефлекс, но и от бързооборотното развитие на новите технологии. Какво ще стане с добрата стара журналистика, когато хората вярват критично малко на медиите, цифровите реклами отиват за сензации, новинарските екипи се свиват до редакционната си ядка, а големи интернет платформи се превръщат в новите господари на съдържанието?

По тези въпроси разговарях с американския журналист Дийн Старкман, който близо 30 г. е работил за авторитетни издания в САЩ. Определящ себе си като пишещ журналист, преминал през вестници, давани за пример в световната журналистика, днес спокойно може да каже, че



дори и в големите вестници за журналистите има ограничения.



"Питайте защо един журналист на "Ню Йорк таймс" не може да пише за това какво става на "Медисън авеню" (улицата на големите рекламни агенции, бел. ред.)", усмихва се Старкман. Той е старши редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти, участвали в разкриването на хиляди офшорни сметки на политици, бизнесмени и публични лица в аферата "Парадайс пейпърс". Американецът гостува в София по покана на Асоциацията на европейския журналисти - България.

В родния си град Чикаго Старкман завършва история, като специализира руска история. "В ранните 80 в Чикаго беше трудно за журналистическата професия. Не можех да си намеря работа в местните вестници. Затова след завършването си отидох да уча в Колумбийския университет, където се научих как да си намеря работа в медия", разказва Старкман. Извървял е всички стъпки от малкия провинциален вестник в Алабама през по-големия, за да достигне редакцията на "Лос Анджелис таймс" в Ню Йорк и "Уолстрийт джърнъл". Ценните уроци по журналистика в дълбоката южняшка провинция му помогнали да преодолее културния сблъсък, да се научи да говори с хората, да разказва техните истории. "Харесвах целия процес във вестника, редакцията, печатницата, напрежението с крайните срокове, живото репортерство и приятелите, които намерих там", спомня си той.

Кои според него са качествата на добрия журналист: любопитството, интересът към взаимните връзки в реалния свят - отношенията в управлението, организираната престъпност, да се идентифицира с другите хора и проблемите им, да има социална чувствителност. А за журналистиката изброява: поставяне на обществени проблеми,



проверка на фактите, независимост, отчетност,



работа с вътрешни източници, търсене на многообразни гледни точки, посредничество между елита и останалите части от обществото.

Според него дефиницията на репортерстването се фокусира върху наблюдението върху институциите, а единствената цел - обществото да е информирано, а управлението да вземе добри решения. Затова добрата журналистика помага да се стигне до промяна. Често споменава колко е важно журналистиката да инвестира в демокрацията и в отвореното управление на институциите. В същото време работата на репортерите е зависима от това как работи демокрацията.

"Медиите днес са в първите редици на борбата за свободата. Журналистите са под непрекъснат натиск заради борбата за отстояване на демократичните ценности в много държави. А неразривната връзка между журналистиката и демокрацията се вижда - когато западне демокрацията, запада и журналистиката", обобщава Старкман. Затова според него журналистиката има нужда от подкрепата на обществото - насърчаване и даване на финансови ресурси.

Историите с дълъг контекст, въобще автентичното отразяване на събития пострада от новата информационна среда. Класическите практики на медиите да те потапят отмина. Вече го няма сутрешният вестник, с който да ти започне денят. "Уолстрийт джърнъл" използваше това за реклама, като отбелязваше, че неговите читатели отделят по 40 минути всяка сутрин на вестника. Това даваше възможност на читателите да навлизат в контекста на събития, да четат дългите журналистически форми. Все още си мисля обаче, че



апетитът към дългите форми съществува,



казва Старкман.

Мобилните устройства, дигиталните технологии създават много предизвикателства не само пред журналистиката, но и пред това как мислим, как живеем. Има една фундаментална статия - "Прави ли ни "Гугъл" глупави" на Никълъс Кар, както и поредица от изследвания, които показват, че интернет е разрушителна машина. Всеки се опитва да привлече твоето внимание, търси се сензация, надбягване с кликове. Вече е лесно през мобилния телефон да отидеш навсякъде. Но в същото време хората искат да имат представа за цялостната картина, нещо, което им дават само дългите форми с контекст. Старкман вярва в човешкия инстинкт да прави крачка встрани и да се върне интересът към старото журналистическо писане.

В миналото журналисти и издатели решаваха коя информация да публикуват за хората, които ги четат, те бяха пазачите на "информационния вход". В момента обаче тайни алгоритми на социалните мрежи и търсачките в интернет решават кои новини виждате - на стената си във "Фейсбук" или когато четете през "Гугъл", казва Старкман. Според него хората днес често се разминават и в това какво е за тях новина. Всеки ги вижда индивидуално, защото са подбрани за него чрез същите тези алгоритми, нагласени според маркетингови индикатори. В същото време "Фейсбук" не може да замени това, което прави добрата журналистика за обществото.

Според него обаче истинският въпрос е има ли възможност добрата журналистика да бъде подкрепяна финансово и как. В момента големият рекламен пазар се поделя от няколко глобални играчи на световната сцена. "Хората често си казват: "Журналистиката си е много добре, вижте "Ню Йорк таймс". Но аз ще отговоря - това не е така, защото вижте какво става с вестниците по света. Не знам например как се справя "Нюйоркър", казва Старкман. Дори и големите медии трудно успяват да се справят с новите времена. За по-малко от 15 години, до 2013 г., американската журналистика е загубила близо 30 хил. репортери, които са напуснали професията. А това означава, че новите цифрови медии не успяват да заменят изгубената журналистика.

И дава пример: Ако читателите в България не искат да дават пари за добра журналистика, същото го правеха и читателите в САЩ преди 10 г. Но



хората биха плащали за информация с високо качество.



И колкото по-добра е една история, толкова повече би ги накарало да платят за нея. Затова трябва да се спре с негативната динамика да се съкращават редакциите, за да се пести. Това не повишава качеството на една медия, а обратното, смята журналистът. И добавя, че хората познават качествената журналистика както в България, така и в САЩ.

"Ако четеш една добра история, в която са изложени всички факти, подкрепени с данни, явни и достоверни източници, а всичко това може да бъде проверено от всеки читател, тогава качеството може да бъде разпознато. И тогава и ще платиш за тази история, не мислите ли?", пита Старкман.

За разпространението на недоказана информация от страна на официални власти дава пример с войната в Ирак от 2003 г., когато властта фабрикува фалшиви аргументи за нахлуването на американските войски там. По думите му това са и едни от най-срамните времена на "Ню Йорк таймс".

Старкман смята, че изборът на Доналд Тръмп за президент е показал криза в американското общество и тя трябва да ни даде урок, че демокрацията е доста деликатна тема. Политици, които не вярват в демокрацията - Орбан в Унгария, Путин в Русия, Ердоган в Турция, мислят чрез конспиративни теории и атакуват журналистите и медиите, казва той.

Независимо от слабостите на медиите, дошло е време не само журналистите да бранят журналистиката, но и обществото да ги защити. Защото всички общества може да имат преса, но са малко обществата, които имат журналистика.
1
1052
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
21 Май 2018 21:06
Ако подкрепата се изразява в четене, слушане, гледане... Медиите ще останат без читатели, слушатели, зрители...
-----
Блогът на Генек
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД